Мамка му — това е еротично, нечувано, яростно. Отдръпвам се.
— Какво искаш, Анастейжа?
— Теб.
— Къде?
— В леглото.
Нямам нужда от допълнително подканяне и я вдигам на ръце, пренасям я в спалнята. Искам я гола и тръпнеща под мен. Пускам я внимателно на пода, паля нощната лампа и дърпам завесите. Когато поглеждам през прозореца към улицата, разбирам, че това наистина е стаята, която съм наблюдавал, когато се криех на специалното си място.
Тя е била тук сама, сгушена в леглото.
Когато се обръщам, тя ме наблюдава. Ококорено. Чака. Желае ме.
— А сега? — питам тихо.
Тя се изчервява.
Аз пък не помръдвам.
— Люби ме — иска тя след секунда.
— Как? Трябва да ми кажеш, бебчо.
Тя облизва устни; това издава нервността й и аз усещам как похотта ме притиска.
Мамка му, Грей, съсредоточи се.
— Съблечи ме — нарежда тя.
Точно така! Пъхвам показалец под блузата и внимателно, без да докосвам меката кожа, тегля внимателно, карам я да направи крачка към мен.
— Добро момиче.
Гърдите й се надигат и спускат, тя диша по-бързо. Тъмните й очи са пълни с плътски обещания, също като моите. Умело започвам да разкопчавам блузата й. Тя поставя ръце върху моите — за да се задържи, струва ми се, и ме поглежда.
Няма проблем, любима. Не докосвай гърдите ми.
Разкопчавам и последното копче, смъквам блузата по раменете й и я оставям да падне на пода. Полагам огромно усилие, за да не докосна красивите й гърди, когато посягам към колана на дънките. Разкопчавам най-горното копче и дръпвам ципа.
Едва сдържам желанието си да я метна на леглото. Това ще бъде игра на чакане. Тя трябва да говори с мен.
— Кажи ми какво искаш, Анастейжа.
— Целувай ме от тук до тук. — Тя спуска пръсти от основата на ухото надолу до гърлото.
С удоволствие, госпожице Стийл.
Приглаждам косата й, за да не ми пречи, и събирам меките й къдрици в едната си ръка, дръпвам нежно главата настрани, оголвам тънкото й вратле. Навеждам се и обсипвам с ласки ухото, а тя се гърчи, докато аз проправям пътека с целувки по следата, оставена от пръста й, и след това обратно. Тя издава тих гърлен стон.
Възбуждащо е.
Боже, как ми се иска да вляза в нея. Да я преоткрия.
— Дънките и бикините ми — промълвява тя, задъхана, поруменяла, и аз се усмихвам широко до гърлото й. Тя разбира.
Говори, Ана.
Целувам гърлото й за последен път и коленича пред нея, изненадвам я. Пъхвам палци под колана на дънките и бикините и ги смъквам бавно. Отпускам се на колене и се възхищавам на дългите й крака и възхитителното дупе, докато тя изритва обувките и гащичките си. Очите й срещат моите и аз чакам следващата команда.
— А сега, Анастейжа?
— Целувай ме — прошепва тя.
— Къде?
— Знаеш къде.
Потискам усмивката си. Тя наистина не може да изрече думата.
— Къде? — настоявам.
Тя се изчервява отново, но с решително, макар и засрамено изражение сочи горната част на бедрата.
— С удоволствие — смея се аз и се наслаждавам на смущението й. Бавно спускам пръстите си по краката й, докато ръцете ми не обхващат задника, след това я привличам към устата си.
Мамка му. Усещам възбудата й.
Вече се чувствам некомфортно в дънките си: неочаквано те се оказват няколко размера по-малки. Прокарвам език през срамните й косми и се питам дали някога ще успея да я накарам да се отърве от тях, но откривам целта си и започвам да я дразня.
Господи, колко е сладка. Толкова страхотно сладка.
Тя стене и свива юмруци в косата ми, а аз не спирам. Описвам кръгчета с език, отново и отново, дразня и гъделичкам.
— Крисчън, моля те — умолява тя.
Спирам.
— Какво ме молиш, Анастейжа?
— Да ме любиш.
— Тъкмо това правя — прошепвам и лекичко подухвам клитора й.
— Не. Искам те в мен.
— Сигурна ли си?
— Моля те.
Не, забавлявам се твърде много. Продължавам с бавното, сладострастно мъчение над моето невероятно, безценно момиче.
— Крисчън… моля те — стене тя. Пускам я и тя се изправя; устата ми е мокра от възбудата й; поглеждам я през полупритворени очи.
— Е? — питам.
— Какво? — задъхва се тя.
— Още съм облечен.
Тя ми се струва объркана, не разбира и аз протягам примирено ръце.
Вземи ме — твой съм.
Тя посяга към ризата ми.
Мамка му. Не. Отстъпвам назад.
Забравям се.
— О, не — протестирам. Имам предвид дънките, любима. Тя мига, когато разбира какво искам, и неочаквано се отпуска на колене.