Тя е моя отново.
Моя
Никой няма да ми я отнеме, а аз ще направя всичко по силите си, за да я задържа.
След като си поемам дъх, се надигам и поемам ръцете й в моите. Очите й трепкат и се отварят. Те са най-синьото синьо, ясни, задоволени. Отправя ми срамежлива усмивка и аз прокарвам нос по дължината на нейния, опитвам се да намеря думите, с които да изразя благодарността си. Вместо подходящи думи я дарявам с бърза целувка, докато внимателно излизам от нея.
— Това ми липсваше…
— И на мен — прошепва тя.
Обхващам брадичката й и я целувам отново.
Благодаря ти, много ти благодаря, че ми даде втори шанс.
— Не ме напускай повече — прошепвам. Никога вече. И се озовавам в изповедалня, разкривам тъмната си тайна: колко се нуждая от нея.
— Няма — отвръща тя с нежна усмивка, от която сърцето ми прескача и забързва. С една простичка дума тя излекува разкъсаната ми душа. Във възторг съм.
Съдбата ми е в твоите ръце, Ана. В твои ръце е, откакто се запознах с теб.
— Благодаря ти за айпада — добавя тя и прекъсва бушуващите ми мисли. Това е първият подарък, който приема с благодарност.
— Няма защо, Анастейжа.
— Коя е любимата ти песен от компилацията?
— Виж, това ще ме издаде — шегувам се аз. Може би „Колдплей“, защото е най-подходящо.
Стомахът ми ръмжи. Умирам от глад, а това не е състояние, което понасям добре.
— Я ставай да ми сготвиш нещо за ядене, моме. Умирам от глад. — Надигам се рязко и я дръпвам в скута си.
— „Моме“ ли? — киска се тя.
— Моме. Ядене. Моля — нареждам аз също като пещерен човек, какъвто съм си, докато съм заровил лице в косата й.
— Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам.
Тя се размърдва в скута ми преди да стане.
Леле!
Когато става от леглото, премества възглавницата. Под нея виждам тъжен спаднал балон. Посягам към него и се питам откъде е.
— Балонът си е мой — натъртва тя.
Точно така, Андреа бе изпратила балон с цветя, когато Ана и Катрин се преместиха в този апартамент. Какво прави тук?
— В леглото ти?
— Да. Правеше ми компания.
— Щастливец е този „Чарли Танго“.
Тя отвръща на усмивката ми, докато загръща красивото си тяло в халат.
— Мой си е балонът — предупреждава преди да се врътне и да излезе от стаята.
Демонстрирате собственическо чувство, госпожице Стийл!
Щом тя излиза, свалям презерватива, връзвам го и го хвърлям в кошчето до леглото на Ана. Отпускам се назад на възглавницата и разглеждам балона. Запазила го е и е спала с него. Всеки път, когато заставах пред апартамента и страдах за нея, тя е била сгушена в това легло и е страдала за мен, държала го е.
Тя ме обича.
Неочаквано ме връхлитат смесени чувства на недоумение и паника.
Как е възможно?
Защото тя не те познава, Грей.
Мамка му.
Не се вторачвай в негативното. Думите на Флин замъгляват мислите. Съсредоточи се върху позитивното.
Така, тя е моя отново. Просто трябва да я задържа. Надявам се да прекараме заедно целия уикенд и да се опознаем отново.
По дяволите. Утре вечер е балът с маски.
Мога да пропусна, но пък мама никога няма да ми прости.
Дали Ана ще се съгласи да дойде с мен?
Ще й трябва маска, ако се съгласи.
Намирам телефона си паднал на пода и пускам есемес на Тейлър. Знам, че на сутринта ще се вижда с дъщеря си, но се надявам да намери маска.
Ще ми трябва маска за Анастейжа за събитието утре вечер. Можеш ли да намериш нещо?
Тейлър
Да, господине. Знам откъде.
Чудесно.
Тейлър
Какъв цвят?
Сребърно или тъмносиньо.
Докато пиша есемеса, ми хрумва идея, която може да се получи, но може и да не стане.
Можеш ли да ми намериш и червило?
Тейлър
Предпочитания към цвета?
Не, оставям на теб.
Ана може да готви. Китайското е страхотно. След като похапнах, вече съм по-спокоен и не мога да си спомня някога да съм бил толкова спокоен или отпуснат с нея. И двамата седим на пода, слушаме музика от моя айпод, ядем и пием студено пино гриджо. Освен това съм доволен, че тя яде с наслада. Гладна е не по-малко от мен.
— Много е вкусно. — Наслаждавам се на всяка хапка.
Тя грейва в отговор на комплимента ми и пъхва кичур немирна коса зад ухото си.
— Обикновено готвя аз. Кейт не я бива много.
Седнала е с кръстосани крака до мен и целите й крака се виждат. Износеният халат е в нюанс на кремавото. Когато се навежда напред, той се отваря и успявам да зърна нежната извивка на гърдата.