— Е, Анастейжа, новият ми девиз е „Ако не можеш да ги победиш, предай се и мини към тях“.
Тя остава с отворена уста. Не знае какво да каже.
Супер!
Защо е толкова забавно да водя този словесен спаринг с нея?
Тръгвам към хладилника, ухилен като глупак, отварям вратата на фризера и вадя кутия ванилов сладолед.
— Ще свърши идеална работа. — Показвам й кутията. — „Бен и Джери“. И Ана. — От едно чекмедже вадя лъжица.
Когато вдигам поглед, Ана ме наблюдава нетърпеливо и аз не знам дали е заради мен или сладоледа. Дано да става въпрос за комбинацията.
Време за игра, сладурче.
— Надявам се, че ти е топло. Ще те разхладя ето с това. Ела. — Протягам ръка и оставам очарован, когато тя я поема. И тя иска да играе.
Светлината от нощната й лампа е слаба и стаята й е малко тъмна. Преди може и да предпочиташе такава атмосфера, но ако съдя по поведението й по-рано тази вечер, тя не ми се стори чак толкова срамежлива и голотата не я притесняваше чак толкова много. Поставям сладоледа върху нощното й шкафче и смъквам завивката и възглавниците на пода.
— Нали имаш чисти чаршафи?
Тя кима и ме наблюдава от прага. „Чарли Танго“ лежи смачкан на пода.
— Не си играй с моя балон — предупреждава тя, когато го вдигам. Пускам го и наблюдавам как пада на пода.
— Не бих си и помислил да го направя, бебчо, но много ми се иска да си поиграя с теб и тези чаршафи. — Ще станем лепкави, също и чаршафите.
Сега на важния въпрос. Ще го направи ли, или не?
— Искам да те завържа — прошепвам. В мълчанието, което се възцарява между нас, чувам тихото й ахване.
О, този звук.
— Добре — промълвява тя.
— Само ръцете ти. За леглото. Искам да си неподвижна.
— Добре — повтаря тя.
Приближавам се към нея, не откъсвам очи от нейните.
— Ще използваме ето това. — Хващам колана на халата й, подръпвам го внимателно и халатът се разтваря, отдолу се показва голата Ана; още едно подръпване и коланът се освобождава. Подръпвам леко раменете и халатът се свлича на пода. Тя не откъсва очи от моите и не прави опит да се прикрие.
Браво, Ана.
Кокалчетата ми докосват бузата й; лицето й е гладко като сатен. Целувам я бързо по устните.
— Легни на леглото, по гръб.
Шоутайм, любима.
Усещам я как тръпне в очакване, но изпълнява послушно, отпуска се на леглото, както съм й казал. Изправям се над нея и си позволявам да я погледам за момент.
Моето момиче.
Моето забележително момиче. Дълги крака, тънка талия, съвършени гърди. Безупречната й кожа блести в сумрака на стаята, очите й искрят тъмни, изпълнени с желание, докато чака.
Аз съм невероятен късметлия.
Тялото ми се напряга в знак на съгласие.
— Мога да те гледам цял ден и цяла нощ, Анастейжа.
Матракът хлътва, когато се качвам на леглото и я възсядам.
— Вдигни си ръцете над главата — заповядвам. Тя изпълнява веднага и завързвам с колана китките й за металните пръчки на таблата.
Точно така.
Тя наистина е прекрасна гледка…
Целувам я бързо с благодарност по устните и слизам от леглото. Щом се изправям, свалям ризата и дънките и поставям презерватив на нощното шкафче.
Така. Какво да правя?
Пристъпвам към долната част на леглото, стискам глезените й и я притеглям, така че ръцете й да са опънати. Колкото по-малко може да се движи, толкова по-наситено ще бъде усещането.
— Така е по-добре — мърморя на себе си.
Посягам към сладоледа и лъжицата и я възсядам отново. Тя прехапва устна, когато махам капака и се опитвам да загреба с лъжицата.
— Хмм… още е доста твърд. — Замислям се дали да не размажа по себе си и да се наведа над устата й. Когато обаче усещам колко е студен, се поколебавам дали няма да окаже негативен ефект върху тялото ми и да се свия.
Няма да стане така.
— Разкошен е. — Облизвам се, докато се топи в устата ми. — Направо е изумително колко е вкусен обикновеният стар ванилов сладолед. — Наблюдавам я и тя ми се усмихва широко, от нея струи светлина. — Искаш ли?
Тя кима — малко несигурно, струва ми се.
Загребвам нова лъжица и й я подавам, за да отвори уста. Променям решението си и го лапвам. Все едно да вземеш бонбон от бебе.
— Прекалено е вкусен, за да го деля с друг — заявявам, за да я подразня.
— Хей — протестира тя.
— Какво, госпожице Стийл, да не би да обичате сладолед?
— Да — възкликва тя и ме изненадва, като се опитва да ме отхвърли от себе си, но не може да се справи с тежестта ми.
Прихвам.
— Ставаме сприхави, а? Ако бях на твое място, щях да се въздържа.