Тя се укротява.
— Сладолед — умолява и се цупи недоволно.
— Е, понеже днес ми доставихте такова удоволствие, госпожице Стийл… — Загребвам още и го поднасям към устата й. Тя ме наблюдава, без да крие несигурността си, но разтваря устни и аз доволно пъхам сладоледа в устата й. Ставам още по-твърд, когато си представям как ме поема между устните си.
Всяко нещо с времето си, Грей.
Изваждам нежно лъжицата от устата й и загребвам още сладолед. Тя лапва с желание следващата лъжица. Сега вече е омекнал, започва да се топи от топлината на ръката ми. Бавно й подавам новата лъжица.
— Хмм, така поне съм сигурен, че ядеш — като те храня насила. Може и да свикна с това.
Тя стиска уста, когато й предлагам още, и очите й заблестяват предизвикателно, когато клати глава. Стига й толкова. Навеждам лъжицата с размекнат сладолед над гърлото й и докато я движа, една капка пада върху ключиците. Тя отваря уста.
Точно така, любима.
Навеждам се и я облизвам.
— Ммм. От вас е още по-вкусно, госпожице Стийл.
Тя се опитва да извие ръце, дърпа колана, но той я държи на място. Следващата лъжица капе точно върху гърдите и зърната, а аз наблюдавам очарован как зърната се втвърдяват от студенината. Със задната част на лъжицата размазвам сладоледа по твърдите зърна и тя започва да се гърчи под мен.
— Студено ли е? — питам и тъй като не искам отговор, се навеждам, ближа и обирам ручейчетата сладолед, смуча гърдите й, издължавам зърната още повече. Тя затваря очи и стене.
— Искаш ли още? — Лапвам пълна лъжица, преглъщам част, след това я целувам и изтласквам с език сладоледа в изпълнената й с очакване уста.
Бен и Джери. И Ана.
Разкош.
Сядам назад върху бедрата й и капя разтопен сладолед от лъжицата по долната част на гръдната кост и корема. Изтръсквам голямо парче върху пъпа й. Тя отваря изненадано очи.
— Виж сега, и преди си го правила — предупреждавам. — Ще трябва да си съвсем неподвижна, иначе цялото легло ще стане в сладолед. — Лапвам пълна лъжица в уста и се връщам към гърдите, засмуквам всяко зърно със студените си устни и език. Спускам се надолу по тялото й, следвам пътеките от разтопен сладолед, облизвам го. Тя се гърчи под мен, бедрата й пулсират в познат ритъм.
О, мила, ако стоиш мирно, ще почувстваш много повече.
Обирам с език останалия в пъпа й сладолед.
Тя е лепкава. Но не навсякъде.
Все още не.
Коленича между бедрата й и капя нова лъжица надолу по корема и в срамните косми, приближавам крайната си цел. Останалият сладолед е за подпухналия й клитор. Тя вика и напряга крака.
— Шшт сега. — Навеждам се и бавно лижа и смуча, докато не остава нищо.
— О… моля те… Крисчън.
— Знам, бебчо, знам — шепна до чувствителната й кожа, но продължавам сладострастното си нашествие. Краката й се изпъват отново. Близо е.
Пускам кутията сладолед на пода и пъхвам един пръст в нея, след това и втори, наслаждавам се на мократа топлина на изпълненото й с желание тяло и се съсредоточавам върху онова сладко местенце, галя я, чувствам я, усещам, че почти е стигнала върха. Всеки момент ще свърши.
— Ето тук — шепна, докато пръстите ми бавно влизат и излизат.
Тя вика приглушено и тялото й се свива около пръстите ми.
Точно така.
Отдръпвам ръка и посягам към пакетчето. Въпреки че ненавиждам тези неща, ми е нужна секунда, за да си го сложа. Надвесвам се над нея, докато тя е все още замаяна от оргазма, и влизам в нея.
— О, да! — пъшкам.
Тя е истински рай.
Моят рай.
Само че е лепкава. Цялата лепне. Кожата ми залепва за нейната и това ме разсейва. Отдръпвам се и я преобръщам на лакти и колене.
— Така — прошепвам и се пресягам да развържа колана, освобождавам ръцете й. Нагласявам я да седне в мен с гръб към мен. Обхващам гърдите й, потеглям зърната, докато тя стене и отмята глава назад, за да я отпусне на рамото ми. Хапя леко врата й и започвам да въртя бедра, навлизам по-дълбоко в нея. Тя ухае на ябълки, ванилия и Ана.
Любимият ми аромат.
— Знаеш ли колко много означаваш за мен? — шепна в ухото й, когато отмята глава назад, обзета от екстаз.
— Не — изпъшква тя.
Нежно обхващам с пръсти челюстта и гърлото й, за да не може да мърда.
— Знаеш, разбира се. Няма да те пусна.
Никога.
Обичам те.
— Ти си моя, Анастейжа.
— Да, твоя съм.
— Аз се грижа за това, което е мое — продължавам и зъбите ми се отриват в меката част на ухото й.
Тя изписква.
— Точно така, бебчо, искам да те чувам.
Искам да се грижа за теб.
Прегръщам я през кръста, притискам я към себе си с едната си ръка, с другата я хващам за задника. Продължавам тласъците в нея. Тя се надига заедно с мен, вика, стене, пъшка. По гърба ми избива пот, също и по челото, по гърдите, така че и двамата се плъзгаме и отриваме един в друг, докато тя ме язди. Тя свива ръце в юмруци и престава да се движи, краката й притискат моите, очите й са затворени и тя извиква тихо.