Не искам скапан чай. Искам да потъна в теб и да забравя за Лейла.
Ана ме поглежда многозначително и разбирам, че чака отговор за чая.
— Да. Благодаря. — Веднага забелязвам, че говоря троснато.
Какво иска Лейла от Ана?
Защо, по дяволите, Уелч не я е намерил?
— Какво има? — пита Ана няколко минути по-късно. Държи позната чаша.
Ана, моля те, не искам да се тревожиш за това.
— Няма ли да ми кажеш? — настоява тя.
— Не.
— Защо?
— Защото не би трябвало да те засяга. Не искам да се замесваш в това.
— Не би трябвало, само че ме засяга. Тя ме е намерила и ме заговори пред службата. Откъде знае за мен? Откъде знае къде работя? Смятам, че имам право да знам какво става.
Тя има отговор за всичко.
— Моля те — настоява.
О, Ана, Ана. Ана. Защо го правиш?
Ярките й сини очи ме умоляват.
Мамка му, не мога да откажа на този поглед.
— Добре. — Ти печелиш. — Нямам представа как те е намерила. Може да е по снимката ни от Портланд, не знам. — Продължавам с нежелание. — Докато бяхме с теб в Джорджия, Лейла се появила вкъщи без предупреждение и направила сцена на
— Коя е Гейл?
— Госпожа Джоунс.
— Какво искаш да кажеш с това, че е „направила сцена“?
Клатя глава.
— Кажи ми. — Гледа ме твърдо. — Ти криеш нещо.
— Ана, аз… — Защо е толкова бясна? Не искам да се замесва в тази работа. Тя не разбира, че срамът на Лейла е моят срам. Лейла реши да се самоубие в моя апартамент, а аз не бях там, за да й помогна; тя ме беше призовала поради някаква причина.
— Моля те — настоява отново Ана.
Няма да се откаже. Въздишам нещастно и й признавам, че Лейла е направила неуспешен опит за самоубийство.
— О, не!
— Гейл я завела в болницата. Но Лейла напуснала преди да успея да отида там. Психологът, който се срещнал с нея, го определи като типичен зов за помощ. Смята, че не я заплашва сериозна опасност — „на една крачка от суицидната идеация“, така се изрази. Обаче аз не съм убеден. Оттогава се опитвам да я намеря и да й осигуря нужната помощ.
— Казала ли е нещо на госпожа Джоунс?
— Нищо особено.
— И не можеш да я намериш, така ли? А роднините й?
— Те не знаят къде е. Мъжът й също.
— Мъжът й ли?
— Да. — Онзи гадняр и лъжец. — Тя е омъжена от две години.
— И е била с теб въпреки че е омъжена?
— Не! Мили Боже, не! Тя беше с мен преди почти три години. После ме напусна и скоро след това се омъжи. — Казах ти, любима, че не обичам да споделям. Имал съм връзка с една-единствена омъжена жена и това не завърши добре.
— Тогава защо сега се опитва да привлече вниманието ти?
— Не знам. Успяхме да установим само, че преди четири месеца е избягала от мъжа си.
Ана взима чаената си лъжичка и я размахва, докато говори.
— Да се доизясним. Тя не е твоя подчинена от три години, така ли?
— От около две и половина.
— И е искала повече.
— Да.
— Но ти не си искал.
— Да.
— Затова те е напуснала.
— Да.
— Тогава защо сега идва при теб?
— Не знам. — Тя искаше повече, но аз не можех да й го дам. Може да ме е видяла с теб?
— Обаче подозираш…
— Подозирам, че има нещо общо с теб. — Но може и да греша.
Може ли сега да си лягаме?
Ана ме наблюдава, не откъсва поглед от гърдите ми. Аз обаче не обръщам внимание на този пронизващ поглед и задавам въпроса, който ме измъчва, откакто ми каза, че е видяла Лейла.
— Защо не ми каза вчера?
Тя ме поглежда виновно.
— Забравих. Нали се сещаш, в бара след работа в края на първата ми работна седмица. Твоето появяване там и вашият… тестостеронов двубой с Джак, и после, когато дойдохме тук. Изплъзна ми се от ума. Имаш навика да ме караш да забравям разни неща.
В момента горя от желание да забравя тази работа. Хайде да се връщаме в леглото.
— Тестостеронов двубой ли? — повтарям развеселено.
— Да. Меренето на ония работи.
— Ще ти дам аз един тестостеронов двубой — заявявам тихо.
— Не предпочиташ ли чаша чай?
— Не, Анастейжа. Не предпочитам. — Искам теб. Веднага. — Забрави за нея. Ела. — Протягам ръка. Тя оставя чашката чай на плота и пъхва ръка в моята.
Когато се връщаме в спалнята, събличам ризата си през главата й.
— Приятно ми е, когато обличаш мои дрехи — прошепвам.
— Обичам да ги обличам. Миришат на теб.
Поемам главата й между дланите си и я целувам.
Искам да я накарам да забрави за Лейла.
Вдигам я и я пренасям по циментовия под.