Ана се изчервява.
Как да я убедя, че сексът с проникване ще бъде по-приятен за нея без космите?
Малко по малко, Грей.
— Искам да се подстрижа — обръща се тя към Грета.
— Разбира се, госпожице Стийл.
Грета се съсредоточава над компютъра си и натиска няколко клавиша.
— Франко ще се освободи след пет минути.
— Франко става — потвърждавам аз, но забелязвам, че поведението на Ана изведнъж се променя. Тъкмо се каня да я попитам какво не е наред, когато вдигам поглед и забелязвам, че Елена излиза от задния офис.
По дяволите. Тя пък какво търси тук?
Елена си казва нещо набързо с една от служителките, след това ме забелязва и грейва като Коледа, изражението й на порочна наслада.
Мамка му
— Извинявай — мърморя припряно и бързам да пресрещна Елена преди да дойде при нас.
— На това му се казва неочаквано удоволствие — мърка Елена и ме целува и по двете бузи.
— Добро утро, госпожо. Не очаквах да ви видя тук.
— Козметичката се обади, че била болна. Значи наистина ме избягваш.
— Бях зает.
— Виждам. Ново момиче ли?
— Това е Анастейжа Стийл.
Елена се обръща с усмивка към Ана, която ни наблюдава внимателно. Знае, че говорим за нея, и отвръща с половинчата усмивка.
По дяволите.
— Твоята южняшка красавица ли? — пита Елена.
— Тя не е южнячка.
— Не ходи ли до Джорджия, за да се видиш с нея?
— Майка й живее там.
— Ясно. Определено е твой тип.
— Да. — Да не навлизаме на тази територия.
— Ще ни запознаеш ли?
Ана разговаря с Грета — разпитва я, струва ми се. Какво ли пита?
— Не е много разумно.
Елена ме поглежда разочаровано.
— Защо?
— Тя те е кръстила госпожа Робинсън.
— Наистина ли? Това е смешно. Въпреки че съм изненадана, че някой толкова млад знае за какво става въпрос — отбелязва сухо Елена. — Освен това не мога да повярвам, че си й казал за нас. Какво стана с поверителността? — Тя докосва устни с ален нокът.
— Тя няма да каже и дума.
— Предполагам. Виж, не се притеснявай. Ще се покрия. — И вдига примирено ръце.
— Благодаря ти.
— Разумно ли е, Крисчън? Веднъж вече тя те нарани. — На лицето на Елена се изписва загриженост.
— Не знам. Тя ми липсваше. Аз й липсвах. Реших да пробваме по нейния начин. Тя е съгласна.
— По нейния начин ли? Сигурен ли си, че ще можеш? Сигурен ли си, че искаш?
Ана продължава да ни наблюдава. Притеснена е.
— Времето ще покаже — отвръщам.
— Тук съм, ако имаш нужда от мен. Успех. — Тя ми отправя мила, но добре преценена усмивка. — Обаждай се.
— Благодаря. Ще бъдеш ли на соарето на нашите довечера?
— Не.
— Това е добре.
Тя ме поглежда изненадано.
— Какво ще кажеш да се видим и да наваксаме през седмицата, когато можем да говорим по-спокойно?
— Дадено.
Тя стиска ръката ми и аз се връщам при Ана, която продължава да чака до рецепцията. Лицето й е изопнато, скръстила е ръце пред гърдите си и от нея се излъчва недоволство.
Това не вещае нищо добро.
— Какво има? — питам, макар много добре да знам.
— Защо не ме запозна? — сопва се тя с тон, в който долавям и сарказъм, и възмущение.
Мили боже. Тя знае, че това е Елена. Как е разбрала?
— Но аз си мислех…
Ана ме прекъсва.
— За интелигентен човек понякога си… — Млъква по средата на изречението, прекалено ядосана, за да продължи. — Искам да си вървя. — Започва да потропва с крак по мраморния под.
— Защо?
— Знаеш защо — озъбва се тя и извърта очи, сякаш съм най-големият малоумник на света.
Ти наистина си най-големият малоумник на света, Грей.
Много добре знаеш какво изпитва към Елена.
А всичко вървеше толкова добре.
Оправи нещата, Грей.
— Съжалявам, Ана. Не знаех, че тя ще е тук. Никога не идва. Откри нов салон в Брейвърн Сентър и обикновено е там. Днес една от жените се разболяла.
Ана се врътва рязко и тръгва към вратата.
— Няма да ни трябва Франко, Грета — уведомявам рецепционистката, подразнен, че тя може и да е чула разговора ни. Бързам след Ана.
Тя се обгръща с ръце, сякаш иска да се защити, и изфучава по улицата с наведена глава. Трябва да правя по-големи крачки, за да я настигна.
Ана. Спри. Прекаляваш.
Тя просто не разбира естеството на връзката ни с Елена.
Докато вървя до нея, усещам, че се побърквам. Какво да правя? Какво да й кажа? Може пък Елена да се окаже права.
Мога ли да го направя?
Никога не съм търпял подобно държане от която и да било от подчинените ми, да не говорим, че нито една не е била толкова кисела и раздразнителна.