— Тя не е „моята госпожа Робинсън“. Можем да поговорим за това вкъщи.
— Не искам да идвам у вас. Искам да се подстрижа! — изкрещява тя.
Вадя телефона и звъня в салона. Грета вдига веднага.
— Грета, обажда се Крисчън Грей. Искам Франко вкъщи след час. Помоли госпожа Линкълн.
— Добре, господин Грей. — Тя ме оставя на изчакване за наносекунда. — Всичко е наред. Той ще бъде там в един.
— Крисчън! — Ана ме гледа изпепеляващо.
— Анастейжа, Лейла явно е получила психотичен пристъп. Не знам дали преследва теб или мен и докъде е готова да стигне. Ще идем у вас, ще вземем нещата ти и можеш да останеш при мен, докато я намерим.
— Защо да идвам у вас?
— За да мога да осигуря безопасността ти.
— Но…
Дай ми сили.
— Ще дойдеш вкъщи даже да се наложи да те влача за косата.
— Мисля, че го приемаш прекалено сериозно.
— Напротив. Можем да продължим този разговор вкъщи. Хайде.
Тя ме поглежда гневно.
— Няма — отвръща упорито.
— Можеш да вървиш доброволно, иначе ще те нося. Както предпочиташ, Анастейжа.
— Няма да посмееш.
— О, бебчо, и двамата знаем, че ако ми хвърлиш ръкавицата, ще я приема с огромно удоволствие.
Тя присвива очи.
Ана. Не ми оставяш никакъв избор.
Хващам я и я мятам на рамо, без да обръщам внимание на стреснатите погледи на двамата, с които се разминаваме.
— Пусни ме! — беснее тя и започва да се съпротивлява. Стискам я по-здраво и я плясвам по дупето.
— Крисчън! — изписква тя. Бясна е. Само че аз не давам пет пари. Стреснат господин — баща по всяка вероятност — придърпва малките си деца настрани от пътя ни.
— Ще вървя сама! Ще вървя сама! — писка тя и аз я свалям на земята веднага. Тя се врътва толкова бързо, че косата й перва рамото ми. Тръгва с гневна крачка към апартамента си и аз я следвам, но внимавам много. Очите ми шарят навсякъде.
Къде си, Лейла?
Зад някоя паркирана кола ли? Зад дърво може би?
Какво искаш?
Ана спира рязко и пита настойчиво:
— Какво е станало?
— Какво искаш да кажеш? — Сега пък какво?
— С Лейла.
— Вече ти обясних.
— Не си. Има още нещо. Вчера не настояваше да дойда у вас. Какво е станало?
Усещате се за всичко, госпожице Стийл.
— Крисчън! Кажи ми!
— Вчера е успяла да получи разрешение за носене на оръжие.
Цялото й държане се променя. Гневът се превръща в страх.
— Това означава, че може да си купи оръжие — промълвява тя ужасено.
— Ана. — Прегръщам я. — Съмнявам се, че тя ще направи някоя глупост, обаче… просто не искам да поемам такъв риск с теб.
— Опасността не е за мен… Ами ти? — засича ме тя с глас, пълен с тревога. Прегръща ме и ме притиска силно до себе си. Тя се страхува за мен.
За мен!
А допреди малко си мислех, че ще ме напусне.
Направо не е истина.
— Да вървим. — Целувам я по косата. Докато вървим, я прегръщам през раменете и я привличам до себе си, за да я защитя. Тя пъхва ръка в гайката на колана на дънките ми и пръстите й се свиват.
Тази… близост е нова. Мога да свикна с нея.
Тръгваме към апартамента й. Не спирам да се оглеждам за Лейла.
Замислям се за чувствата, които изпитах, откакто се събудих, докато наблюдавам как Ана събира нещата си в малък куфар. В уличката онзи ден се бях опитал да изкажа с думи как се чувствам. Най-доброто, което можах да измисля, беше „несигурен“. Същата дума описва чудесно състоянието ми в момента. Ана не е милата послушна жена, която помня — тя е много по-дръзка и непостоянна.
Да не би да се е променила, откакто ме напусна? Да не би аз да съм се променил?
Никак не ми помага фактът, че се появиха нови притеснения заради Лейла. За пръв път от много време изпитвам страх. Ами ако с Ана се случи нещо заради връзката ми с Лейла? Цялата тази ситуация излиза от контрол. А това никак не ми харесва.
Ана пък е сериозна и необичайно тиха. Сгъва балона и го пъхва в раницата си.
— И „Чарли Танго“ ли ще идва? — шегувам се.
Тя кима и ми отправя мрачна усмивка. Или е уплашена, или все още е бясна заради Елена. Или пък беснее, защото я метнах на рамо насред улицата. Дали не е заради двайсетте и четири хиляди долара?
По дяволите, изборът е богат. Ще ми се да знаех какво мисли.
— Итън се връща във вторник — подхвърля тя.
— Итън? Кой Итън?
— Братът на Кейт. Ще отседне тук, докато си намери квартира в Сиатъл.
А, другото изчадие на семейство Кавана. Пичът, който обича да виси по плажовете. Той се опитваше да се пусне на Ана.
— Е, добре, че ще си при мен. Така той ще е по-нашироко.