Връщам се в кабинета и усещам напрежението в раменете си. Усещам го навсякъде. Тази сутрин събитията бяха извън контрола ми и макар тя да каза, че ще се опита да има вяра и да прояви търпение, аз трябва да се уверя, че го прави.
Само че Ана никога не ми е давала повод да се съмнявам в нея. Освен когато си тръгна.
И ме нарани…
Пропъждам черните мисли и бързо проверявам имейлите. Има един от Флин.
От: Доктор Джон Флин
Относно: Довечера
Дата: 11 юни 2011, 13:00
До: Крисчън Грей
Крисчън
Ще ходиш ли на бала на родителите си довечера?
ДжФ
Отговарям веднага.
От: Крисчън Грей
Относно: Довечера
Дата: 11 юни 2011, 13:15
До: Доктор Джон Флин
Здравей, Джон.
Ще ходя и ще ме придружава госпожица Анастейжа Стийл.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор
на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Интересно какво ли ще си каже? Все пак за пръв път следвам съветите му и се опитвам да задържа връзката си с Ана, като го даваме по нейния начин.
Засега е много объркващо.
Клатя глава и вадя отчетите, които съм принтирал, и два доклада за корабостроителницата в Тайван.
Потънал съм в цифрите на СИП. Те буквално кървят пари. Режийните им са прекалено високи, невъзвръщаемите дългове астрономически, производствените разходи се покачват, а пък персоналът…
Улавям движение с крайчеца на окото и се разсейвам.
Ана.
Застанала е на вратата на хола, върти единия си крак и изглежда, й е неловко, стеснява се. Наблюдава ме разтревожено и знам, че чака одобрението ми.
Невероятна е. Косата й прилича на лъскава грива.
— Видя ли! Нали ти казах, че ще му хареса! — Франко я е последвал в хола.
— Изглеждаш възхитително, Ана — възкликвам аз и комплиментът я кара да се изчерви.
— Моята работа тук е приключена. — Франко пляска с ръце.
Време е да го изпратя.
— Благодаря, Франко — казвам и се опитвам да го изведа от хола. Той награбва Ана и я целува по двете бузи в доста драматична проява на обич. — Никога не позволявай на никой друг да те подстригва, bellissima Ана!
Гледам го недоволно, докато той най-сетне не я пуска.
— Насам — соча, за да го изведа.
— Господин Грей, тя е истински скъпоценен камък.
Известно ми е
— Заповядай. — Подавам му триста долара. — Благодаря ти, че дойде в последния момент.
— За мен беше удоволствие. Истинско удоволствие. — Той стиска ръката ми и почти в същия момент Тейлър пристига, за да го изпрати до фоайето.
Слава богу.
Ана е на същото място, където съм я оставил.
— Радвам се, че я остави дълга. — Хващам кичур и го потривам между пръстите си. — Толкова е мека — прошепвам. Тя ме наблюдава — неспокойна е, поне така ми се струва. — Още ли ми се сърдиш? — питам.
Тя кима.
О, Ана.
— Точно за какво ми се сърдиш?
Тя извърта очи… и аз си спомням момента в стаята й във Ванкувър, когато допусна съвсем същата грешка. Това обаче беше преди цяла вечност в кратката ни връзка, но съм сигурен, че сега няма да ми позволи да я нашляпам. Но пък ми се иска. Да. Много ми се иска.
— Целия списък ли искаш да чуеш?
— Списък ли има? — Става ми весело.
— При това дълъг.
— Може ли да го обсъдим в леглото? — Мислите как шляпам Ана правят чудеса със слабините ми.
— Не.
— Тогава на обяд. Гладен съм, и не само за храна.
— Няма да позволя да ме отвлечеш със секс.
Секс ли?
Анастейжа, ти ме ласкаеш.
И това ми харесва.
— Какво конкретно ви безпокои, госпожице Стийл? Изплюйте камъчето. — Вече изгубих представа.
— Какво ме безпокои ли? Ами, сериозно нарушеното ми от теб право на личен живот, фактът, че ме заведе на някакво място, където работи твоята бивша любовница и където си водил да се обезкосмяват всичките ти любовници, че се отнесе грубо с мен на улицата като че ли съм шестгодишна. — Набрала е скорост и ще ми трие сол на главата заради ужасното ми поведение. Отново се чувствам като в първи клас. — И отгоре на всичко позволи на твоята госпожа Робинсън да те докосне!
Тя не ме е докосвала! Господи.
— Страхотен списък! Но само за да изясним още веднъж — тя не е моята госпожа Робинсън.