— Тя може да те докосва — натъртва Ана и гласът й потреперва, пълен с болка.
— Защото знае къде.
— Какво означава това?
— С теб нямаме никакви правила. Никога не съм имал връзка без правила и никога не знам къде ще ме докоснеш. Това ме изнервя. — Тя е непредсказуема и трябва да разбере, че докосванията й ме вадят от равновесие. — Твоето докосване… То просто означава повече… много повече.
Не можеш да ме докосваш, Ана. Моля те, приеми го.
Тя пристъпва напред и вдига ръка.
Не. Тъмнината притиска ребрата ми. Отстъпвам крачка назад.
— Желязна граница — прошепвам.
Тя прикрива разочарованието си.
— Ти как щеше да се чувстваш, ако не можеше да ме докосваш?
— Опустошен и онеправдан.
Раменете й се отпускат и тя клати глава, но ми отправя примирена усмивка.
— Някой ден ще трябва да ми обясниш защо точно тази граница е желязна.
— Някой ден — повтарям. Прогонвам образа на горяща цигара от главата си.
— Та да продължим с твоя списък. За нарушаването на правото ти на личен живот. Защото знам номера на банковата ти сметка ли?
— Да. Това е възмутително!
— Правя пълна проверка на всичките си подчинени. Ще ти покажа. — Обръщам се и тръгвам към кабинета, а тя ме следва. Питам се дали това е разумно, но вадя папката с досието на Ана от шкафа и й я подавам. Тя поглежда прилежно написаното си име и ми отправя изпепеляващ поглед.
— Можеш да я вземеш — разрешавам аз.
— F, божичко, адски съм ти благодарна! — изсумтява тя и започва да разлиства папката и да преглежда съдържанието.
— Значи знаеше, че работя в „Клейтън“.
— Да.
— Не е било съвпадение. Не си се отбил случайно.
Признавай, Грей.
— Да.
— Това е извратено. Разбираш ли го?
— Аз не го приемам така. Трябва да внимавам с това, което правя.
— Но това са лични данни!
— Аз не злоупотребявам с тази информация. Всеки може да се сдобие с нея, ако поиска, Анастейжа. За да владея положението, ми трябва информация. Винаги съм действал така.
— Напротив, злоупотребяваш с нея. Депозира в сметката ми двайсет и четири хиляди долара, които не желаех.
— Нали ти казах: толкова взе за колата ти Тейлър. Невероятно, знам, но е така.
— Но аудито…
— Анастейжа, имаш ли представа колко печеля?
— Защо да имам? Аз нямам нужда да знам банковия ти баланс, Крисчън.
— Знам. Това е едно от нещата, които обичам в теб. Печеля приблизително сто хиляди долара на час, Анастейжа.
Тя зяпва.
И като по чудо не казва нищо.
— Двайсет и четири хиляди долара са нищо. Колата, книгите, дрехите — те са нищо.
— Ако беше на мое място, как щеше да се почувстваш от цялата тази… щедрост? — пита тя.
Това няма никаква връзка. Говорим за нея, не за мен.
— Не знам. — Свивам рамене, защото въпросът е нелеп.
Тя въздиша, сякаш е трябвало да обясни сложен въпрос на някой глупак.
— Не е приятно. Тъй де, ти си много щедър, но се чувствам неловко. Казвала съм ти го достатъчно често.
— Искам да ти дам целия свят, Анастейжа.
— Трябваш ми само ти, Крисчън. Без никакви добавки.
— Те са част от сделката. Част от която съм аз.
Тя клати глава и унива.
— Ще ядем ли? — пита, за да смени темата.
— Естествено.
— Ще сготвя.
— Добре. Хладилникът е твой.
— Госпожа Джоунс не работи ли през уикендите?
Кимам.
— Искаш да кажеш, че събота и неделя я караш на сандвичи?
— О, не.
— А какво ядеш?
Въздишам и се питам как ли ще приеме онова, което ще кажа.
— Моите подчинени готвят, Анастейжа. — Някои добре, други не толкова.
— Ох, разбира се. — Тя се насилва да се усмихне. — Какво ще благоволи да обядва господинът?
— Каквото сготви мадам — отвръщам, макар да знам, че тя няма да схване намека.
Тя кима и излиза от кабинета ми, като оставя папката с данни за нея. Връщам я в шкафа и зървам папката на Сузана. Тя беше отчайваща готвачка, по-зле дори от мен. Но пък се стараеше… и доста се забавлявахме с това.
— Изгорила си го.
— Да, много се извинявам, господине.
— Какво да те правя?
— Каквото ви е приятно, господарю.
— Нарочно ли го изгори?
Поруменелите бузи и потръпването на устните й, докато се опитва да прикрие усмивката, са достатъчно красноречиви.
Приятни и много по-простички времена. В предишните ми връзки си имаше правила, които се спазваха, в противен случай имаше последствия. Радвах се на спокойствие. Знаех какво се очаква от мен. Онези връзки бяха интимни, но нито една от предишните ми подчинени не ме караше да тръпна като Ана, въпреки че тя е толкова труден характер.