Може би тъкмо защото е труден характер.
Спомням си договора ни. Още тогава показа, че е трудна.
Точно така. Виждаш ли каква стана тя, Грей.
Тя ме държи на нокти още откакто се запознах с нея. Затова ли я харесвам толкова много? Колко време ще продължава така? Може би докато остане. Дълбоко в себе си знам, че рано или късно тя ще ме напусне.
Всички ме напускат.
В хола гръмва музика. „Луда от любов“ на Бионсе. Да не би Ана да ми изпраща послание?
Заставам в коридора, който води до кабинета ми и стаята с телевизора и я наблюдавам как готви. Разбива яйца, но спира неочаквано и доколкото виждам, се е ухилила глупашки.
Пристъпвам на пръсти зад нея и я прегръщам, стряскам я.
— Интересен избор на музика — шепна в ухото й и лепвам целувка зад него. — Косата ти ухае божествено.
Тя се измъква от прегръдката ми и заявява:
— Още съм ти сърдита.
— Докога ще продължаваш така? — питам и с раздразнение прокарвам ръка през косата си.
— Поне докато се нахраня. — Говори надменно, но закачливо.
Добре.
Посягам към дистанционното и спирам музиката.
— Ти ли си качил тази песен в айпода? — пита Ана. — Не смяташ ли, че се е опитвала да ти каже нещо? — отбелязва тя, очевидно досетила се съвсем правилно, че е Лейла.
— Е, като се замисля, сигурно е било така — признавам. Защо не предвидих това?
Ана пита какво друго има на айпода и аз предлагам да я изтрия.
— Какво обичаш да слушаш?
— Изненадай ме — заявява тя и аз усещам предизвикателството.
Много добре, госпожице Стийл. Вашето желание е заповед за мен. Скролвам през айпода и отхвърлям няколко песни. Замислям се над „Моля те, прости ми“ на Дейвид Грей, но това е прекалено очевидно, а и прекалено подмазваческо.
Знам. Какво каза тя одеве? Беше нещо за секса. Точно така.
Възползвай се. Прелъсти я, Грей.
Писнало ми е от киселото й настроение. Откривам песента, която искам, и натискам плей. Супер. Оркестърът започва да свири и музиката изпълва стаята с емоционално, сладостно въведение, след това Нина Симон запява „Омагьосвам те“.
Ана се завърта, въоръжена с тел за биене на яйца, аз улавям погледа й, докато пристъпвам към нея.
„Ти си мой“, пее Нина.
Ти си моя.
— Крисчън, моля те — шепне Ана, когато стигам при нея.
— За какво ме молиш?
— Не го прави.
— Какво да не правя?
— Това. — Тя е задъхана.
— Сигурна ли си? — Измъквам телта от ръката й преди да е решила да я използва като оръжие.
Ана. Ана. Ана.
Достатъчно близо съм и усещам аромата й. Затварям очи и си поемам дълбоко дъх. Когато ги отварям, по бузите й е пропълзяла издайническа руменина.
Между нас е.
Познатата притегателна сила.
Нашето неудържимо привличане.
— Искам те, Анастейжа — шепна. — Обожавам, мразя и въпреки това обожавам да се карам с теб. Всичко това е съвсем ново за мен. Трябва да знам, че всичко е наред. Не ми е известен друг начин.
Тя затваря очи.
— Чувствата ми към теб не са се променили — отвръща тихо и убедително.
Докажи го.
Клепките й трепкат, очите й се стрелкат към голата кожа над яката на ризата ми и тя прехапва устни. Потискам стон, когато топлината, която се излъчва от тялото й, сгрява и двама ни.
— Няма да те докосна, докато не кажеш „да“. — Гласът ми пресеква от желание. — Но точно сега, след тази адски отвратителна сутрин, ми се иска да потъна в теб и просто да забравя всичко друго освен нас.
Очите й срещат моите.
— Ще те докосна по лицето — прошепва тя и това ме изненадва.
Добре. Не обръщам внимание на тръпката, която пропълзява по гръбнака ми. Ръката й гали бузата ми и аз затварям очи, наслаждавам се на усещането на пръстите й по необръснатата ми брада.
О, любима.
Няма от какво да се страхуваш, Грей.
Инстинктивно притискам лице към пръстите й, пробвам ги, наслаждавам им се. Навеждам се надолу, моите устни са до нейните и тя вдига лице към моето.
— Да или не, Анастейжа?
— Да. — Думата звучи почти като въздишка.
Навеждам уста над нейната, моите устни докосват нейните, милват ги. Вкусвам я. Вкусвам я, докато тя не се отваря за мен. Прегръщам я, едната ми ръка е върху дупето й и я изтласква към възбудения ми член, а другата гали гърба й, заравя се в меката коса, която подръпвам внимателно. Тя стене, когато езикът ми докосва нейния.
— Господин Грей. — Прекъсват ни.
Господи.
Пускам Ана.