Тя ме поглежда малко стреснато, но се съгласява, изненадва ме, че не започва да спори.
— Добре. Ще ги инструктирам. Не би трябвало да се забавя много.
— Тук ли са?
— Да.
Тя ме поглежда учудено. Добре поне че не възроптава заради допълнителната охрана, така че, докато все още имам надмощие, вдигам празната си чиния и я слагам в мивката; оставям Ана да си дояде на спокойствие.
След като инструктажът приключва, се връщам в кабинета, за да позвъня на мама.
— Как си, миличък? — радва ми се тя.
— Добре съм, Грейс.
— Ще дойдеш ли тази вечер?
— Разбира се. Ще доведа и Анастейжа.
— Така ли? — Тя ми се струва изненадана, но се съвзема бързо. — Това е чудесно, миличък. Ще направя място на масата. — Направо кипи от енергия. Представям си колко се радва.
— Ще се видим довечера, мамо.
— Нямам търпение, Крисчън. Чао.
Чака ме имейл от Флин.
От: Доктор Джон Флин
Относно: Довечера
Дата: 11 юни 2011, 13:00
До: Крисчън Грей
Нямам търпение да се запозная с Анастейжа.
Дж. Ф.
Обзалагам се, че нямаш, Джон.
Май всички са на върха на щастието, че довечера ще съм с дама.
Всички, включително и аз.
Ана се е опънала напряко на леглото в стаята на подчинените и е забола поглед в компютъра си. Чете задълбочено нещо в нета.
— Какво правиш? — питам.
Тя се стряска и незнайно защо ми се струва виновна. Лягам до нея и виждам, че е на уебстраница, озаглавена „Множествена личност: симптоми“.
Разбирам, че имам много проблеми, но за щастие шизофренията не е един от тях. Не успявам да прикрия колко ме развеселяват аматьорските й опити в психологически проверки и разследване.
— Специално ли четеш този сайт?
— Проучване. На една сложна личност.
— Каква сложна личност?
— Моят личен проект.
— Сега личен проект ли станах? Допълнително занимание? Може би научен експеримент? Пък аз си мислех, че съм всичко. Обиждате ме, госпожице Стийл.
— Откъде знаеш, че си ти?
— Налучквам — шегувам се.
— Истината е, че ти си единственият извратен и непостоянен маниак на тема контрол, когото познавам интимно.
— Мислех, че съм единственият човек, когото познаваш интимно.
— Да. Точно така е — отвръща тя и бузите й пламват в розово от неудобство.
— Успя ли вече да стигнеш до някакви заключения?
Тя се обръща към мен.
— Смятам, че се нуждаеш от сериозна терапия.
Прибирам кичур коса зад ухото й, доволен, че я е оставила дълга и мога да го правя.
— Аз пък смятам, че се нуждая от теб — засичам я. — Заповядай. — Подавам й червилото.
— Това ли искаш да си сложа?
Прихвам.
— Не, Анастейжа, освен ако ти не искаш. Не съм сигурен, че е твоят цвят.
Яркочервеното е цветът на Елена. Не че ще кажа това на Ана. Тя направо ще избухне. И няма да излезе нищо хубаво от цялата работа.
Сядам на леглото, кръстосвам крака и свалям ризата през главата си. Това е или велика идея — или много тъпа. Ще видим.
— Идеята ти за пътна карта ми допада.
Тя ме поглежда озадачено.
— Забранените зони — уточнявам.
— А, аз се шегувах — отвръща тя.
— Аз пък не се шегувам.
— Искаш да чертая по теб с червило ли? — Тя е слисана.
— Измива се. Макар и трудно.
Тя се замисля над предложението ми и устните й се разтягат в усмивка.
— Какво ще кажеш за нещо по-постоянно? Например перманентен маркер?
— Мога да си направя татуировка.
— Никакви татуировки! — Тя се смее, но се е ококорила от ужас.
— Тогава давай с червилото — подканвам я. Смехът й е заразителен и аз също се засмивам.
Тя затваря компютъра и аз протягам ръце към нея.
— Ела. Седни отгоре ми.
Тя изритва обувките и пропълзява до мен. Отпускам се назад със свити колене.
— Облегни се на краката ми.
Тя ме възсяда, развълнувана от това ново предизвикателство.
— Изглеждаш доста… въодушевена — отбелязвам иронично.
— Винаги съм жадна за информация, господин Грей, а и това означава, че ще се отпуснеш, защото ще знам къде минават границите ти.
Клатя глава. Дано идеята е добра.
— Отвори червилото — нареждам.