Поне този път изпълнява без пререкания.
— Подай ми ръката си.
Тя подава лявата си ръка.
— Дясната. С червилото!
— Очи ли ми въртиш? — кара ми се тя.
— Аха.
— Държите се изключително грубо, господин Грей. Познавам някои хора, които стават адски агресивни, когато им въртят очи.
— Виж ти — отвръщам сухо.
Тя поставя ръката с червилото в моята и аз сядам неочаквано, изненадвам я, така че се озоваваме нос срещу нос.
— Готова ли си? — прошепвам и се опитвам да потисна безпокойството си, но паниката започва да се разпростира.
— Да — успява да каже тя и думата прозвучава като летен ветрец.
Знам, че ще прекрача собствените си граници и че тъмнината кръжи като лешояд, дебне да ме погълне. Хващам ръката й, придърпвам я към рамото си и страхът притиска ребрата ми, изкарва въздуха от дробовете ми.
— Натисни. — Опитвам се да изрека. Тя изпълнява послушно и аз насочвам ръката й около рамото и надолу към гърдите. Тъмнината пропълзява в гърлото ми, заплашва да ме задуши. Веселостта на Ана е изчезнала, заменена от сериозна и целенасочена концентрация. Впивам очи в нейните и чета всяка мисъл, всеки нюанс и емоция в дълбините на ирисите: всеки е котва, която ме пази от удавяне и държи мрака на разстояние.
Тя е моето спасение.
Спирам в основата на гръдния кош и премествам ръката й по корема, червилото остава червена следа, докато тя рисува тялото ми. Задъхан съм, отчаяно се опитвам да скрия страха си. Всеки мускул е напрегнат, изпъкнал, докато червеното разрязва плътта ми. Отпускам се назад на свитите си, стегнати ръце, докато се боря с демоните си и се опитвам да се оставя на нежните й ръце. Тя е наполовина готова, когато я оставям напълно да овладее положението.
— И нагоре от другата страна — прошепвам.
Все така съсредоточено Ана изрисува дясната ми страна. Очите й са невъзможно огромни. В тях се чете мъка. Въпреки това задържат вниманието ми. Когато стига до рамото, спира.
— Ето, готово — въздиша тя, гласът й станал дрезгав от потисканите чувства. Тя вдига ръка от тялото ми и ме оставя да си отдъхна за миг.
— Не, не е. — Рисувам с пръст около основата на врата над ключиците. Ана си поема дълбоко дъх и прокарва червилото по същите линии. Когато приключва, сини очи срещат сивите.
— Сега гърбът — нареждам и се извивам така, че тя да ме възседне. Обръщам се с гръб към нея и кръстосвам крака. — Прокарай по гърба ми линия, успоредна на тази на гърдите. — Гласът ми е дрезгав, чужд, все едно съм излязъл от тялото си, за да наблюдавам как красива млада жена укротява чудовище.
Не. Не.
Наслади се на момента, Грей.
Изживей това.
Почувствай това.
Победи това.
Аз съм оставен на милостта на Ана.
Жената, която обичам.
Върхът на червилото кръстосва гърба ми, както съм извит и стиснал очи, за да изтърпя болката. Тя изчезва.
— И около врата ли? — Гласът й звучи жално. Пълен е с увереност. Моята спасителна котвичка. Кимам и болката се връща, пронизва кожата ми под косата.
След това, най-неочаквано, изчезва.
— Свърших — прошепва тя и аз искам да извикам от облекчение от хеликоптерната площадка на „Ескала“. Обръщам се към нея и забелязвам, че тя ме наблюдава. Знам, че ще се пръсна като стъкло, ако видя жалост по лицето й… но тя е спокойна. Чака. Търпеливо. Мило. Контролира се. Състрадателна е.
Моята Ана.
— Това са границите — прошепвам.
— Те не ми пречат. В момента ми се иска да се нахвърля върху теб — казва тя и очите й блестят.
Най-сетне!
Моето облекчение е хитра усмивка и аз подавам приканващо ръка.
— Е, госпожице Стийл, целият съм ваш.
Тя писка от радост и се хвърля в прегръдката ми.
Леле!
Събаря ме, но аз се овладявам и се извивам така, че тя тупва на леглото под мен и ме стиска за бицепсите.
— А сега да се върнем на онова, което отложихме. — Целувам я силно. Пръстите й стискат косата ми и дърпат, докато аз я поглъщам. Тя стене, езикът й е преплетен с моя и в тази целувка има безразсъдство и дива страст. Тя пропъжда тъмнината, а пък аз поглъщам нейната светлина. Адреналинът зарежда страстта ми и тя ме целува на свой ред. Искам я гола. Изправям я, за да седне, и дърпам тениската през главата й, хвърлям я на пода.
— Искам да те усещам. — Думите ми са трескави до устните й, докато разкопчавам сутиена и го хвърлям настрани. Полагам я на леглото и целувам гърдите й, устните ми си играят с едното зърно, докато пръстите ми дразнят другото. Тя вика, когато смуча и дърпам силно.
— Да, бебчо, искам да те чувам — прошепвам до кожата й.
Тя се гърчи под мен, докато продължавам чувственото си обожание на гърдите й. Зърната й откликват на допира ми, стават по-дълги и твърди, докато Ана се извива в ритъм, който се определя от страстта й.