Тя е богиня.
Моята богиня.
Разкопчавам копчето на дънките и тя свива пръсти в косата ми. Смъквам ципа и бъркам в бикините. Пръстите ми стигат с лекота до целта си.
Мамка му.
Тя извива ханша си, за да срещне ръката ми, и аз я притискам в клитора, докато тя мяука под мен. Тя е влажна, готова.
— О, бебчо — шепна и се надигам над нея, наблюдавам подивялото й изражение. — Страшно си влажна.
— Искам те — стене тя.
Целувам я отново и ръката ми се притиска в нея, влиза в нея. Ненаситен съм. Искам я цялата. Имам нужда от цялата.
Тя е моя.
Моя е.
Сядам, стискам дънките, дърпам ги и те се смъкват. Пъхвам пръсти в бикините и те се озовават при дънките. Изправям се и вадя от джоба пакетче, подхвърлям й го. С облекчение смъквам дънките и слипа си.
Ана отваря пакетчето и ме наблюдава с жаден поглед, когато лягам до нея. Бавно ми слага презерватива и аз стискам ръцете й и се превъртам по гръб.
— Ти си отгоре — нареждам и тя ме възсяда. — Искам да те гледам.
Насочвам я бавно.
Мама му стара. Усещането е божествено.
Затварям очи и извивам бедра, докато тя ме поема, въздишам и стена дълго, шумно.
— Великолепно е. — Стягам пръсти около нейните. Не искам да я пусна.
Тя се надига и отпуска, тялото й е обгърнало моето. Гърдите й подскачат при всяко движение. Пускам ръката й — знам, че ще уважи пътната карта — и я сграбчвам за бедрата. Тя отпуска ръце върху моите, когато се надигам и се изтласквам в нея.
Тя извиква.
— Точно така, бебчо, усети ме — шепна.
Тя отмята глава и се превръща в съвършения контрапункт.
Нагоре. Надолу. Нагоре. Надолу. Нагоре. Надолу.
Губя се в нашия ритъм, наслаждавам се на всеки разкошен сантиметър от нея. Тя е задъхана, стене. Наблюдавам я как ме обладава, как не спира. Със затворени очи е. Отметнала е глава в екстаз. Великолепна е. Тя отваря очи.
— Моята Ана — промълвявам.
— Да — отвръща тя дрезгаво.
Думите й са зов към душата ми, влачат ме към ръба. Затварям очи и й се отдавам още веднъж.
Тя вика и свършва, изтегля ме към моето освобождаване, когато се отпуска върху мен.
— О, бебчо — изпъшквам напълно изтощен.
Главата й е отпусната на гърдите ми, но на мен ми е все едно. Тя е подчинила мрака. Галя я по косата, уморените ми пръсти пълзят по гърба й, докато и двамата си поемаме дъх.
— Невероятно си красива — прошепвам и Ана едва тогава вдига глава и аз разбирам, че съм казал думите на глас. Тя ме поглежда скептично.
Кога най-сетне ще се научи да приема комплименти?
Сядам бързо и тя остава силно изненадана. Аз обаче я задържам и двамата отново се озоваваме един срещу друг.
— Красива си — повтарям бавно и натъртено.
— А ти понякога си изумително мил. — Тя се привежда и ме целува лекичко.
Повдигам я и тя се мръщи, когато излизам от нея. Целувам я нежно.
— Нямаш представа колко си привлекателна, нали?
Тя ме поглежда недоумяващо.
— Всички момчета, които те преследваха — това не ти ли подсказва нещо?
— Момчета ли? Какви момчета?
— Списък ли искаш? Фотографът е направо луд по теб, онова момче в магазина, по-големият брат на съквартирантката ти. И шефът ти — онзи скапаняк, на когото не може да се вярва.
— О, Крисчън, това просто не е истина.
— Повярвай ми. Желаят те. Искат нещо, което е мое. — Притеглям я към себе си и тя отпуска ръце на раменете ми и вплита пръстите си в косата ми. Наблюдава ме развеселено и търпеливо.
— Мое — повтарям собственически.
— Да, твое — успокоява ме тя усмихнато. — Линията още е непокътната — продължава и прокарва пръст по червилото върху рамото ми.
Напрягам се от уплаха.
— Искам да се отправя на пътешествие — прошепва тя.
— В апартамента ли?
— Не. — Тя клати глава. — Мислех си за картата на съкровищата, която нарисувахме върху теб.
Какво?
Тя трие носа си в моя и ме разсейва.
— И точно в какво ще се изразява това, госпожице Стийл?
Тя вдига длан от рамото ми и прокарва пръсти надолу по лицето.
— Просто искам да те докосвам навсякъде, където ми е позволено.
Показалецът й докосва устните ми и аз го захапвам.
— Ох! — възкликва негодуващо тя и аз се ухилвам, докато ръмжа.
Значи тя иска да ме докосва. Има си граници.
Пробвай по нейния начин, Грей.
— Добре — примирявам се и долавям несигурност в собствения си глас. — Почакай. — Вдигам я, свалям презерватива и го пускам до леглото. — Мразя ги тези неща. Ще ми се да повикам доктор Грийн да ти направи инжекция.