Тя изпълнява послушно и аз пъхвам палец между устните й.
— Смучи — заповядвам. Тя стиска ръката ми и с похотлив поглед към мен прави точно каквото съм поискал.
Господи.
Погледът й изгаря. Покварен. Нетрепващ. А езикът й дразни и подръпва пръста ми.
Все едно в устата й е членът ми.
Твърд съм.
Усещам го веднага.
О, мила.
Познавам много малко жени, които оказват този мигновен ефект върху мен, но не и чак толкова бърз като ефекта, който оставя Ана… а като знам колко е наивна, просто не мога да се начудя. Но тя оказва това въздействие върху мен още откакто се запознахме.
Заеми се със задачата, Грей.
За да смажа топчетата, ги лапвам, докато тя продължава да смуче пръста ми. Когато се опитвам да го отдръпна, зъбите й стискат и тя ми отправя обаятелна усмивка.
А, не, предупреждавам и клатя глава и тя отпуска пръста, освобождава го.
Кимам, соча й да се наведе на стола и тя изпълнява.
Коленича зад нея, премествам бикините на една страна и пъхвам мокрия си пръст в нея, описвам бавно кръгче, усещам стегнатите, мокри стени на вагината й. Тя стене и аз искам да й кажа да мълчи, да не мърда, но вече нямаме такава връзка.
Правим всичко по нейния начин.
Изтеглям пръста, след това внимателно пъхвам топчетата едно след друго и внимателно ги натъпквам колкото дълбоко могат да влязат. Докато вдигам бикините й на място, целувам нежното й дупе. Присядам на пети и прокарвам ръце по краката, целувам всяко бедро там, където свършват чорапите.
— Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл. — Изправям се и стискам бедрата й, притискам я до втвърдения си член. — Може да те обладая така, когато се приберем, Анастейжа. Вече можеш да се изправиш.
Тя се изправя и дъхът й става по-бърз, поклаща дупе пред мен и се отрива в ерекцията ми. Целувам я по рамото и я прегръщам, така че дланта ми остава нагоре, и й показвам кутийката от „Картие“.
— Купих ти ги за галапредставлението миналата събота. Но ти ме напусна и нямах възможност да ти ги дам. — Поемам си дълбоко дъх. — Сега имам втори шанс.
Дали ще ги приеме?
Те изглеждат някак символични. Ако тя приема сериозно връзката ни, ще ги приеме. Притаявам дъх. Тя посяга към кутийката, отваря я и дълго не откъсва очи от обиците.
Моля те, Ана, приеми ги.
— Прелестни са — прошепва тя. — Благодаря ти.
Значи може да се държи мило. Усмихвам се широко и се отпускам, защото разбирам, че няма да се караме, за да я накарам да ги приеме. Целувам я по рамото и забелязвам сребърната сатенена рокля на леглото. Питам я дали това е избрала за вечерта.
— Да. Одобряваш ли?
— Разбира се. Ще те оставя да се приготвиш.
Вече не помня на колко точно такива събития съм присъствал, но за пръв път съм развълнуван. Ще се изфукам с Ана пред семейството си и пред всичките им надути приятели.
Връзвам си папийонката с лекота и посягам към сакото. Обличам го и се поглеждам за последно в огледалото. Нещастникът изглежда щастлив, но трябва да си изправи папийонката.
— Стой мирно — кара ми се Елена.
— Добре, госпожо. — Заставам пред нея, готов за абитуриентския бал. Казах на нашите, че няма да ходя, че ще се видя с приятел. Това щеше да бъде нашият си бал. Само ние двамата с Елена. Тя помръдва и аз чувам шумоленето на скъпа коприна и вдъхвам провокативния аромат на парфюма й.
— Отвори очи.
Изпълнявам послушно. Тя е застанала зад мен и сме обърнати към огледало. Наблюдавам нея, не идиотчето, което е застанало пред нея.
Тя хваща края на папийонката ми.
— Ето как се прави. — Бавно размърдва пръсти. Ноктите й са яркочервени. Наблюдавам. Като омагьосан съм.
Тя изтегля краищата и се оказва, че съм със съвършено представителна папийонка.
— Да видим сега дали ти ще успееш да се справиш. Ако го направиш, ще те възнаградя. — Тя ме отправя алената си усмивка, с която ми напомня, че ме притежава, и аз знам, че ще последва нещо хубаво.
Докато преповтарям вечерните ангажименти заедно с охраната, чувам стъпките й зад мен. И четиримата мъже се разсейват. Тейлър се усмихва. Когато се обръщам, Ана е застанала пред стълбите.
Истинско видение. Леле.
Зашеметяваща е в сребърната рокля. Напомня за сирена от немите филми.
Пристъпвам към нея с огромна гордост и я целувам по косата.
— Анастейжа. Изглеждаш поразително. — Очарован съм, че си е сложила обиците. Тя се изчервява.
— Чаша шампанско преди да тръгнем? — предлагам аз.
— Да.
Кимам на Тейлър, който извежда тримата си колеги към фоайето, а аз прегръщам дамата си и влизаме в хола. Вадя от хладилника бутилка „Кристал Розе“ и я отварям.