— Колко души ще присъстват? — пита тя и преценява големината на шатрата до плажа.
— Някъде към триста. Ще трябва да питаш майка ми.
— Крисчън! — чувам острия глас на сестра си; след това тя ме прегръща през врата в мелодраматична проява на обич. Тя е истинско видение в розово.
— Мия. — Отвръщам на ентусиазираната й прегръдка. Тя се обръща към Ана и аз съм напълно забравен.
— Ана! О, скъпа, изглеждаш великолепно! Трябва да се запознаеш с приятелките ми. Никоя от тях не вярва, че Крисчън най-после си има гадже. — Прегръща Ана и я стиска за ръката. Ана ми отправя бърз притеснен поглед, преди Мия да я помъкне към група жени, които започват да гукат около нея. Всички, с изключение на една.
Мама му стара. Познавам Лили, приятелка на Мия още от детската градина. Разглезена, богата, великолепна, но злобна, тя олицетворява най-противните качества на привилегированите и надменните. Едно време си беше въобразила, че съм неин по право. Потръпвам.
Наблюдавам Ана. Тя се държи мило и любезно с приятелките на Мия, но неочаквано отстъпва назад и ми се струва, че е обзета от неудобство. Сигурно Лили се държи гаднярски. Тази работа няма да я бъде. Приближавам се и прегръщам Ана през кръста.
— Уважаеми госпожици, нали ще ми позволите да отведа дамата си?
— Много се радвам, че се запознахме — обръща се Ана към момичетата, докато я отвличам. — Благодаря ти — прошепва ми след миг.
— Видях, че Лили е с Мия. Отвратителна е, нали?
— Тя те харесва — отбелязва Ана.
— Е, чувството не е взаимно. Хайде, ела да те запозная с някои хора.
Ана е впечатляваща, съвършената дама. Грациозна, елегантна и мила, тя изслушва вицовете, задава интелигентни въпроси и на мен ми харесва как ми отстъпва и ме слуша.
Точно така. Това ми харесва най-много. То е нещо ново и неочаквано.
Но пък тя винаги е пълна с изненади.
Най-важното е, че не забелязва многото възхитени погледи, с които я стрелкат и мъже, и жени, и е непрекъснато близо до мен. Решавам, че руменината й се дължи на шампанското, може би на топчетата, струва ми се, че те я притесняват, но тя се прикрива добре.
Водещият съобщава, че вечерята е сервирана, и тръгваме към шатрата. Ана поглежда към навеса за лодки.
— Навесът за лодки ли? — питам.
— Можем да отидем там по-късно.
— Само ако ми позволиш да те метна на рамо.
Тя се смее, след това неочаквано спира.
Усмихвам се, широко.
— Как се чувстваш?
— Добре — отвръща тя надменно и усмивката ми става още по-широка.
Играта започва, госпожице Стийл.
Зад нас Тейлър и неговите хора ни следват на дискретно разстояние и щом влизаме в шатрата, се настаняват така, че да могат да оглеждат множеството.
Мама и Мия вече са на нашата маса с приятел на Мия.
Грейс посреща топло Ана.
— Ана, много ми е приятно да те видя отново! Много си красива!
— Мамо, здравей — поздравявам Грейс и я целувам и по двете бузи.
— О, Крисчън, колко си официален! — кара ми се тя.
Баба ми и дядо ми по майчина линия идват при нас и след задължителните прегръдки ги запознавам с Ана.
— О, най-после си е намерил момиче, чудесно, пък и толкова хубавичко! Е, надявам се да направите от него честен човек — разбъбри се баба.
Говориш глупости, бабче.
Мама му стара. Поглеждам мама. Помощ, мамо. Накарай я да спре.
— Майко, недей да смущаваш Ана — кара се Грейс на майка си.
— Не обръщайте внимание на глупавата стара кокошка, мила моя. Но пък тъкмо понеже съм стара, имам право да говоря каквито глупости ми хрумнат. — Баба ми намига.
Тиодор Тревелиан е моят герой. С него имаме специална връзка. Този човек търпеливо ме научи как да садя, да отглеждам растения и да присаждам ябълкови дървета и по този начин спечели вечната ми обич. Той е тих, силен, мил, търпелив с мен. Винаги е бил такъв.
— Здравей, малчо — казва дядо Тревелиан. — Ти май не говориш много, а?
Клатя глава. Не. Изобщо не говоря.
— Няма проблем. И без това хората прекаляват с приказките. Искаш ли да ми помогнеш в овощната градина?
Кимам. Харесвам дядо Тревелиан. Той има мили очи и се смее високо. Протяга ми ръка, но аз пъхвам пръсти под мишниците си.
— Както искаш, Крисчън. Нека да накараме няколко зелени ябълки да раждат червени ябълки.
Обичам червени ябълки.
Овощната градина е голяма. Има дървета. И още дървета. Но те са малки. Не са големи. И нямат листа. Няма и ябълки. Заради зимата е. Аз имам големи ботуши и шапка. Харесвам си шапката. Топла е.