Все още.
Тръсвам глава. Странно е, но аз изпитвам странна, нова благодарност за детството и възпитанието си.
Бил съм късметлия. Невероятен късметлия.
Нашите сервитьори пристигат, общо десетима, и като един ни поднасят предястието. Ана наднича иззад маската си.
— Имаш ли апетит?
— Да — отвръща тя сериозно и напрегнато.
По дяволите. Всички други мисли се изпаряват, докато тялото ми откликва на дръзкия отговор и аз разбирам, че тя не говори за храна. Дядо ми я разсейва и аз се намествам на стола, опитвам се да овладея тялото си.
Храната е хубава.
Но храната у нашите винаги е хубава.
Тук никога не съм бил гладен.
Стряскам се от посоката, в която поемат мислите ми, и се радвам, когато Ланс, приятел на мама от колежа, започва разговор за развитието на ГЕХ.
Усещам тежкия поглед на Ана, докато с Ланс обсъждаме икономиката на технологиите в развиващия се свят.
— Не можеш просто да раздаваш технологията! — кипи Ланс.
— Защо да не мога? В края на краищата за чие добро е? Като хора, всички трябва да споделяме ограниченото място и ресурси на планетата. Колкото сме по-умни, толкова по-ефикасно ще ги използваме.
— Демократизирането на технологиите не е нещо, което очаквах от човек като теб — смее се Ланс.
Пич. Ти май не ме познаваш много добре.
Ланс е достатъчно интересен, но аз се разсейвам от красивата госпожица Стийл. Тя се приближава до мен и слуша разговора ни и аз разбирам, че топчетата оказват желания ефект.
Дали да не отидем до навеса за лодки?
Разговорът ми с Ланс е прекъснат на няколко пъти от различни бизнес сътрудници, които идват да ми стиснат ръката и да пуснат по някой стар виц. Не знам дали оглеждат Ана, или се опитват да ми се подмажат.
Когато сервират десерта, вече съм готов да си тръгвам.
— Извинявай — прошепва неочаквано и задъхано Ана. Веднага разбирам, че повече не издържа.
— До тоалетната ли искаш да отидеш? — питам.
Тя кима и в очите й забелязвам отчаяна молба.
— Ще те заведа.
Тя се изправя, аз също понечвам да стана, но Мия също става.
— Не, Крисчън! Аз ще заведа Ана!
И преди да успея да кажа и дума, стиска ръката на Ана.
Ана ме поглежда извинително, свива рамене и следва Мия извън шатрата. Тейлър дава знак, че се заема, и тръгва след двете. Сигурен съм, че Ана дори не е забелязала сянката си.
Мама му стара, исках да отида с нея.
Баба се навежда, за да поговори с мен.
— Тя е очарователна.
— Знам.
— Изглеждаш щастлив, миличък.
Наистина ли? Мислех, че съм се нацупил заради пропуснатата възможност.
— Не помня някога да съм те виждала толкова спокоен. — Тя ме гали по ръката с обич и този път не се отдръпвам.
Щастлив ли?
Аз?
Оглеждам се, за да разбера дали е така, и неочаквано в корема ми нахлува топлина.
Да. Тя ме прави щастлив.
Това е ново чувство, което никога не съм описвал с подобни думи.
Усмихвам се на баба и стискам ръката й.
— Права си, бабо.
Очите й блестят и тя стиска ръката ми.
— Трябва да я доведеш във фермата.
— Ще я доведа. На нея ще й хареса.
Мия и Ана се връщат в шатрата и се кискат. Истинско удоволствие е да ги видя заедно и да знам, че цялото семейство одобрява момичето ми. Дори баба стигна до заключението, че Ана ме прави щастлив.
Не греши.
Докато сяда, Ана ми отправя похотлив поглед.
А-ха. Прикривам усмивката си. Иска ми се да я попитам дали все още е с топчетата, но решавам, че ги е извадила. И без това ги носи достатъчно дълго. Поемам ръката на Ана в своята и й казвам списъка с предметите за аукциона.
Мисля, че на Ана ще й хареса тази част от вечерта — елитът на Сиатъл размахва пачки.
— Притежаваш имот в Аспен? — пита тя и всички на масата я поглеждат. Кимам и притискам пръст към устните си.
— Навсякъде ли имаш имоти? — шепне тя.
Кимам. Не искам да притеснявам останалите на масата, като разговарям с нея. Това е онази част от вечерта, когато събираме значителни суми за благотворителната кауза.
Докато всички аплодират продажната цена от 12 000 долара за бейзболна шапка с автограф на „Маринърс“, аз се навеждам към нея.
— Ще ти кажа по-късно.
Тя облизва устни и одевешното ми нетърпение се връща.
— Исках да дойда с теб.
Тя ме стрелва с бърз, малко тъжен поглед, който, струва ми се, издава, че и тя е искала същото, но продължава да следи наддаванията.
Наблюдавам я как се пали по търга, как извива глава, за да види кой за какво наддава, и аплодира след всяко предложение и продажба.
— Следва уикенд в Аспен, Колорадо. Каква е началната сума, дами и господа, за щедрото предложение на господин Крисчън Грей? — Чуват се аплодисменти и водещият продължава. — Чух ли пет хиляди долара?