По дяволите.
Какво толкова й разправя Мия?
Марая е следващата за продан. Тя се смущава от представянето на водещия и аз не я виня. Мия и Ана продължават да си говорят — и аз съм сигурен, че става въпрос за мен.
Мама му стара, Мия, вземи да млъкнеш.
Първият танц на Марая се продава за четири хиляди долара.
Ана ме поглежда, след това връща очи към Мия, която, изглежда, се е развихрила.
Джил е следващата и първият й танц е продаден за четири хиляди долара.
Ана ме наблюдава и виждам, че очите под маската блестят, но нямам никаква представа какво мисли.
По дяволите. Какво й е наговорила Мия?
— А сега позволете да ви представя красивата Ана.
Мия избутва Ана в средата на сцената и аз си проправям път напред. Ана никак не обича да бъде център на вниманието.
Дяволите да я вземат Мия, задето я накара да участва в това.
Анастейжа обаче е красива.
Водещият прави поредното високопарно и нереално представяне.
— Красивата Ана свири на шест музикални инструмента, знае перфектно китайски и си пада по йога… Е, господа? Кой…
Достатъчно.
— Десет хиляди долара — изкрещявам.
— Петнайсет — обажда се някакъв тип зад мен.
Какво става, по дяволите?
Обръщам се, за да видя кой си позволява да наддава за моето момиче, и се оказва Флин, скъпият и прескъп шарлатанин, както го нарича Ана. Бих познал походката му навсякъде. Той ми кима любезно.
— Е, господа! Тази вечер имаме много високи ставки — обявява водещият към насъбралите си.
Каква ли игра играе Флин? Докъде мисли да я докара?
Бъбренето в шатрата утихва. Множеството ни наблюдава в очакване на реакцията ми.
— Двайсет — контрирам тихо.
— Двайсет и пет — отвръща Флин.
Ана поглежда нервно от мен към Флин. Ужасена е. Честно казано, аз също. Писна ми от игричката на Флин.
— Сто хиляди долара — заявявам достатъчно високо, за да ме чуят всички.
— Какво става тука бе! — съска жената зад Ана и аз чувам как хора сред насъбралата се тълпа ахват.
Хайде да те видя сега, Джон.
— Сто хиляди долара за прелестната Ана! Първи път… втори път… — Водещият кани Флин да се включи отново в наддаването, но той поклаща глава и се покланя.
— Продадено! — триумфално възкликва водещият и аплодисментите и подвикванията са оглушителни. Пристъпвам напред и подавам ръка на Ана.
Спечелих моето си момиче.
Тя ми се усмихва с облекчение, когато пъхва ръка в моята. Помагам й да слезе от сцената и й целувам ръка, след това я пъхвам под моята. Тръгваме към изхода на шатрата, без да обръщаме внимание на подвикванията и поздравленията.
— Кой беше онзи? — пита тя.
— Един човек, с когото може да се запознаеш по-късно. Сега искам да ти покажа нещо. Имаме около половин час до края на търга. После ще трябва да се върнем на дансинга, за да се насладя на танца, за който си платих.
— Адски скъп танц — шепне неодобрително тя.
— Сигурен съм, че ще си струва и последния цент.
Най-сетне е само моя. Мия е все още на сцената и не може да ме спре. Повеждам Ана през поляната към дансинга и забелязвам, че двама от охранителите ни следват. Звуците от веселието заглъхват зад нас, докато я превеждам през френските врати, които водят към хола. Оставям вратата отворена, за да могат момчетата да ни последват. Оттам се отправяме по коридора и стълбището към детската ми стая.
Отново нещо, което се случва за пръв път.
Щом влизаме, заключвам вратата. Охраната да чака отвън.
— Това беше моята стая.
Ана застава в средата, попива всичко: и постерите ми, и таблото за съобщения. Абсолютно всичко. Очите й пълзят по всеки предмет, накрая се спират на мен.
— Никога не съм водил момиче тук.
— Никога ли?
Клатя глава. Юношеска тръпка преминава през мен. Момиче. В моята стая. Какво ще каже мама?
Ана разтваря устни. Очите й изглеждат тъмни под маската и не се откъсват от моите. Пристъпвам към нея.
— Нямаме много време, Анастейжа, и както се чувствам в момента, няма да имаме нужда от много време. Обърни се да ти съблека роклята.
Тя се завърта на мига.
— Не си сваляй маската — шепна в ухото й.
Тя стене, а аз дори не съм я докоснал. Знам, че иска освобождение, след като е носила топчетата толкова дълго. Спускам ципа на роклята и й помагам да я свали. Отстъпвам назад, мятам я на един стол и си свалям сакото.
Тя си е сложила корсета.
И дълги чорапи.
И е на токчета.
И е с маска.
По време на вечерята направо ме побърка.