Ана е все още с маската си, диша тежко, усмихва се. Струва ми се задоволена. Коленича над нея и отпускам чело на гърба й, докато и двамата търсим равновесие.
— М-м-м — шепна доволно и лепвам целувка върху безупречния й гръб. — Струва ми се, че ми дължите един танц, госпожице Стийл.
Тя сумти доволно и гърлено. Аз сядам назад и я придърпвам в скута си.
— Нямаме много време. Хайде. — Целувам я по косата. Тя се вдига от скута ми и сяда на леглото, започва да се облича, докато аз закопчавам ризата и връзвам отново папийонката.
Ана отива до стола, на който метнах роклята. Единствено по маска, корсет и обувки, тя е образец за чувственост. Знам, че е богиня, но това… Тя надминава всичките ми очаквания.
Обичам я.
Извръщам се — неочаквано се чувствам уязвим — и изпъвам кувертюрата на леглото.
Това чувство на неловкост се оттегля също като отлив, докато приключвам и виждам, че Ана разглежда снимките на таблото. Много са — от всички краища на света. Родителите ми обожаваха ваканциите в чужбина.
— Коя е тази? — пита Ана и сочи стара черно-бяла снимка на надрусаната курва.
— Няма значение.
Обличам си сакото и оправям маската. Бях забравил тази снимка. Карик ми я даде, когато бях на шестнайсет. На няколко пъти исках да я изхвърля, но така и не намерих сили.
— Сине, искам да ти дам нещо.
— Какво? — В кабинета на Карик съм и очаквам разправия. За какво точно, така и нямам представа. Дано не е разбрал за госпожа Линкълн.
— Напоследък ми се струваш по-спокоен, по-уравновесен, някак си по на себе си.
Кимам с надеждата изражението ми да не издаде нищо.
— Преглеждах едни стари папки и открих това. — Той ми подава черно-бялата снимка на тъжна млада жена.
Все едно ме удря в корема.
Надрусаната курва.
Следи внимателно реакцията ми.
— Дадоха ни я по време на осиновяването.
— Така ли? — едва успявам да промълвя, защото гърлото ми се е стегнало.
— Мислех, че може да искаш да я видиш. Познаваш ли я?
— Да — процеждам с усилие.
Той кима и аз разбирам, че иска да каже още нещо.
Какво друго има за казване?
— Не знам нищо за биологичния ти баща. Много е вероятно по никакъв начин да не е бил част от живота на майка ти.
Опитва се да ми каже нещо… Значи не е бил скапаният й сводник.
Моля те, кажи ми, че не е бил той.
— Ако искаш да научиш нещо друго… аз съм насреща.
— Онзи човек — прошепвам.
— Не. Няма нищо общо с теб — уверява ме татко.
Затварям очи.
Слава богу. Слава богу. Слава богу.
— Това ли е всичко, татко? Може ли да вървя?
— Разбира се. — Татко ми се струва разтревожен, но кима.
Грабвам снимката и излизам от кабинета му. Тичам. Продължавам да тичам. Не спирам да тичам…
Надрусаната курва беше тъжно и жалко създание. На тази стара черно-бяла снимка има вид на типична жертва. Мисля, че е снимка от арест и някой е отрязал номерата. Питам се дали нямаше да е различно за нея, ако благотворителността на родителите ми бе съществувала навремето. Клатя глава. Не искам да говоря за нея с Ана.
— Да ти вдигна ли ципа? — питам я, за да сменя темата.
— Ако обичаш — отвръща Ана и се обръща с гръб към мен, за да дръпна ципа. — Тогава защо е на таблото ти?
Анастейжа Стийл, имаш готов въпрос и отговор за всяко нещо.
— Недоглеждане от моя страна. Как ми е папийонката?
Тя поглежда папийонката и очите й омекват. Вдига ръка, за да я изправи, и подръпва и двата края.
— Сега е идеална — отбелязва.
— Като теб. — Привличам я до себе си и я целувам. — По-добре ли си?
— Много по-добре, благодаря, господин Грей.
— Удоволствието беше изцяло мое, госпожице Стийл. Обзема ме чувство на благодарност. И на задоволство. Протягам ръка и тя я поема със срамежлива, но доволна усмивка. Отключвам вратата и тръгваме надолу по стълбите, излизаме отново в градината. Не знам кога ще се покажат охранителите, но излизат след нас на терасата през френските прозорци на хола. Там са се събрали неколцина пушачи, димят и ни наблюдават с интерес, но аз не им обръщам никакво внимание и повеждам Ана към дансинга.
Водещият обяснява:
— А сега, дами и господа, време е за първия танц. Господин и госпожо Грей, ако сте готови? — Карик кима утвърдително, прегърнал майка ми. — Дами и господа, участници в търга на първия танц, готови ли сте?
Прегръщам Ана през кръста и свеждам очи към нея, а тя се усмихва широко.