— Тогава да започваме — продължава ентусиазирано водещият. — Микрофонът е твой, Сам!
На сцената излиза млад мъж. Обръща се към бенда и щраква с пръсти. Разнася се познатата мелодия на „Влязла си ми под кожата“. Привличам Ана по-близо и тя бързо влиза в такт. Очарователна е, докато я въртя по дансинга; усмихваме се един на друг като запленени от любов глупаци.
Чувствал ли съм се някога така?
Жизнерадостен?
Щастлив?
Господар на целия скапан свят.
— Обожавам тази песен — прошепвам. — Струва ми се много подходяща.
— Ти пък за малко да ми съдереш кожата.
Ана! Шокиран съм.
— Нямах представа, че можете да сте толкова груба, госпожице Стийл.
— Аз също, господин Грей. Според мен всичко това се дължи на изключително образователните ми преживявания в последно време — заявява тя с хитра усмивка.
— И за двама ни са такива. — Завъртам я на дансинга още веднъж. Песента свършва и аз с неудоволствие я пускам, за да аплодирам.
— Може ли да ви прекъсна? — пита Флин, появил се е изневиделица. Има много да обяснява след онази шарада на търга, но аз се отдръпвам.
— Моля. Анастейжа, това е Джон Флин. Джон, Анастейжа.
Ана ме стрелва нервно с поглед и аз се дръпвам настрани, за да наблюдавам. Флин разтваря ръце и Ана поема пръстите му, когато музикантите започват да свирят „Не могат да те отнемат от мен“.
Ана се оживява в прегръдката на Джон. Питам се за какво си говорят.
За мен ли?
Мама му стара.
Безпокойството ми нахлува с нови сили.
Трябва да приема, че щом Ана научи всичките ми тайни, ще ме напусне, и че като пробваме по нейния начин, само удължавам неизбежното.
Само че Джон няма да е чак толкова недискретен, нали?
— Здравей, миличък — казва Грейс и прекъсва черните ми мисли.
— Здравей, мамо.
— Забавляваш ли се? — Тя също наблюдава Ана и Джон.
— Много.
Грейс си е свалила маската.
— Какво щедро дарение направи младата ти приятелка — отбелязва тя, но в гласа й долавям известна острота.
— Да — отвръщам сухо.
— Мислех, че е студентка.
— Мамо, дълго е за разправяне.
— И аз така си помислих.
Нещо не е наред.
— Какво има? Казвай.
Тя докосва предпазливо ръката ми.
— Изглеждаш щастлив, миличък.
— Щастлив съм.
— Струва ми се, че тя ти се отразява добре.
— И аз така мисля.
— Дано не те нарани.
— Защо го казваш?
— Тя е млада.
— Мамо, какво…
Някаква жена с най-крещящата рокля, която съм виждал, пристъпва към Грейс.
— Крисчън, това е приятелката ми Памела, от клуба на книгата.
Разменяме си любезности, но аз искам да продължа да разпитвам мама. Какво, по дяволите, се опитваше да намекне, докато говореше за Ана? Музиката е към края си и аз знам, че трябва да спася Анастейжа от психиатъра си.
— Не сме приключили разговора — предупреждавам Грейс и тръгвам към мястото, на което Ана и Джон са спрели да танцуват.
Какво се опитва да ми каже майка ми?
— Беше ми много приятно да се запознаем, Анастейжа — казва Флин на Ана.
— Джон — казвам и му кимам.
— Крисчън. — Доктор Флин отвръща на кимването, извинява се, защото сигурно трябва да намери съпругата си. Озадачен съм от разговора, който току-що съм провел с мама. Привличам Ана до себе си за следващия танц.
— Много по-млад е, отколкото очаквах — отбелязва Ана. — И е ужасно недискретен.
Мама му стара.
— Недискретен ли?
— О, да, разказа ми всичко — заявява тя.
Мама му стара. Наистина ли го е направил? Поглеждам Ана, за да разбера какви са пораженията. — Е, в такъв случай ще ти донеса чантата. Сигурен съм, че не искаш да имаш нищо общо с мен.
Ана се заковава на място.
— Нищо не ми е казал! — възкликва тя и ми се струва, че иска да ме разтърси.
О, слава богу.
Поставям ръка на кръста й, докато музиката се сменя на „Всяка мисъл за теб“.
— Тогава да продължим да се забавляваме.
Голям съм кретен. Разбира се, че Флин няма да наруши професионалната тайна. Докато Ана ме следва, настроението ми полита във висините и тревогата ми се стопява. Нямах представа, че може толкова да се наслаждавам на един танц.
Невероятно е колко уверено се движи Ана на дансинга и за момент се връщам в апартамента след първата ни нощ заедно, наблюдавам я как танцува със слушалките. Тогава беше толкова некоординирана, пълен контраст с онази Ана, която е до мен сега, следва съвършено всяка моя стъпка и се наслаждава на преживяването.
Музикантите продължават с „Ти не ме познаваш“.