Мелодията е по-бавна. Меланхолична. Горчиво-сладка.
Това е предупреждение.
Ана. Ти не ме познаваш.
Докато я прегръщам и се поклащаме, я моля безмълвно за прошка за грях, за който тя не знае абсолютно нищо. За нещо, за което никога не бива да узнава.
Тя не ме познава.
Любима, много се извинявам. Вдъхвам аромата й и той ме дарява с утеха. Затварям очи и запомням мига, за да мога да си го припомням, когато тя си тръгне.
Ана.
Песента свършва и тя ми отправя замислена усмивка.
— Трябва да отида до тоалетната. Няма да се бавя.
— Добре. — Наблюдавам я как тръгва, следвана от Тейлър, и забелязвам, че останалите трима охранители са застанали в края на дансинга. Единият се отделя и следва Тейлър.
Забелязвам, че доктор Флин разговаря със съпругата си, и отивам при тях.
— Здрасти пак, Джон.
— Здравей пак, Крисчън. Нали познаваш съпругата ми, Риан?
— Разбира се. Здравей, Риан. — Подавам й ръка.
— Родителите ти знаят как се прави парти — отбелязва тя.
— И още как — отвръщам.
— Извинете ме, но ще отида до тоалетната. Джон. Да се държиш прилично — предупреждава тя и аз прихвам.
— Тя ме познава добре — отбелязва сухо Флин.
— Каква, по дяволите, беше тази работа? — питам. — Да не би да се забавляваш за моя сметка?
— Разбира се, че е за твоя сметка. Много се кефя, когато виждам как се разделяш с парите си.
— Имаш късмет, че тя си струва всяко пени.
— Трябваше да направя нещо, за да ти покажа, че не се страхуваш от обвързване. — Флин свива рамене.
— Затова ли наддаваше срещу мен, за да ме изпиташ, а? Не липсата ми на желание за обвързване ме плаши. — Поглеждам го с празен поглед.
— Тя ми се струва на ниво да се справи с теб — отвръща той.
Не съм сигурен.
— Крисчън, просто й кажи. Тя знае, че ти имаш проблеми. Не е заради нещо, което съм казал. — Той вдига ръце. — А и сега не е нито мястото, нито времето за този разговор.
— Прав си.
— Тя къде е? — Флин се оглежда.
— В тоалетната.
— Тя е прекрасна млада жена.
Кимам в знак на съгласие.
— Имай й повече доверие — настоява той.
— Господин Грей — прекъсва ни Ренълдс от охранителите.
— Какво?
— Може ли няколко думи насаме?
— Говори спокойно — отвръщам. Този е психиатър, за бога.
— Тейлър искаше да знаете, че Елена Линкълн разговаря с госпожица Стийл.
Мамка му.
— Върви — нарежда Флин и от погледа, с който ме стрелка, разбирам колко много му се иска да се превърне в муха на стената, за да чуе разговора.
Следвам Ренълдс към шатрата.
Тейлър е застанал до вратата. Зад него, вътре в просторната шатра, Ана и Елена водят оживен разговор. Ана неочаквано се врътва и изфучава към мен.
— Тук ли си? — възкликвам и се опитвам да преценя настроението й, когато идва при мен. Тя не ми обръща никакво внимание и минава нацупено покрай двамата с Тейлър.
Това не вещае нищо добро.
Стрелвам Тейлър с поглед, но той остава напълно невъзмутим.
— Ана! — провиквам се и бързам да я настигна. — Какво има?
— Питай бившата си — съска тя язвително. Побесняла е.
Оглеждам се, за да се уверя, че никой няма да ни чуе.
— Питам теб — настоявам.
Тя ме поглежда разгневено.
Какво, по дяволите, съм направил?
Тя изпъва рамене.
— Тя ме заплаши, че ще ме намери, ако отново ти причиня болка — сигурно с нагайка — изръмжава.
Не знам дали иска да ме развесели, но когато си представям как Елена заплашва Ана с нагайка, съм готов да прихна.
— Сигурен съм, че не ти е убягнала иронията на тази история — шегувам се с Ана в опит да й оправя настроението.
— Не е смешно, Крисчън! — сопва се тя.
— Да, права си. Ще поговоря с нея.
— Нищо подобно няма да правиш. — Тя скръства ръце.
Какво да направя, по дяволите?
— Виж — започва тя, — знам, че си свързан с нея финансово, обаче… — Млъква и сумти, защото изведнъж думите й убягват. — Трябва да отида до тоалетната — изръмжава. Страшно е вкисната. За пореден път.
Въздишам. Какво да направя?
— Моля те, не се ядосвай — настоявам. — Не знаех, че тя е тук. Каза, че нямало да дойде. — Вдигам ръка и Ана ми позволява да прокарам палец по долната й устна. — Не позволявай Елена да ни провали вечерта, моля те, Анастейжа. Тя наистина вече е стара история. — Щипвам я за брадичката и я целувам нежно по устните.
Тя въздиша примирено и аз решавам, че разправията е приключила. Прихващам я за лакътя.
— Ще те изпратя до тоалетната, за да не те обезпокоят пак.
Вадя телефона и чакам пред луксозните преносими тоалетни, които мама е наела специално за събитието. Имам имейл от доктор Грийн, в който ме уведомява, че ще прегледа Ана утре.