Чудесно. Ще се оправя с този въпрос по-късно.
Набирам номера на Елена и се отдръпвам на няколко крачки, към тихо ъгълче на задния двор. Тя отговаря на първото позвъняване.
— Здравей, Крисчън.
— Какви, по дяволите, ги вършиш, Елена?
— Това момиче е неприятно и грубо.
— Дали не трябваше да я оставиш на мира?
— Прецених, че няма да е зле да се представя — отвръща Елена.
— Защо? Нали каза, че няма да дойдеш? Защо реши друго? Мисля, че се бяхме разбрали.
— Майка ти ми позвъни и ме помоли да дойда, а и бях любопитна за Анастейжа. Трябваше да се уверя, че няма да те нарани отново.
— Остави я на мира. Това е първата нормална връзка, която имам, и не искам да я изложиш на риск заради някаква криворазбрана загриженост за мен. Повтарям. Остави я на мира.
— Крис…
— Говоря напълно сериозно, Елена.
— Да не би да си обърнал гръб на онова, което си в действителност? — пита тя.
— Не съм, разбира се. — Вдигам поглед и виждам, че Ана ме наблюдава. — Трябва да затварям. Лека нощ. — Затварям на Елена, може би за пръв път в живота си.
Ана извива вежда.
— Как е старата история?
— Възрастови изменения. — Решавам, че е най-разумно да сменя темата. — Искаш ли да потанцуваме още? Или искаш вече да си ходим? — Поглеждам си часовника. — Фойерверките ще започнат след пет минути.
— Обичам фойерверки — отвръща тя и аз разбирам, че се опитва да изглади нещата.
— Значи ще останем да ги гледаме. — Прегръщам я и я притеглям към себе си. — Не й позволявай да застава между нас, моля те.
— Тя се тревожи за теб — казва Ана.
— Да. Аз също се тревожа за нея… като приятел.
— Струва ми се, че за нея това е нещо повече от приятелство.
— Анастейжа, ние с Елена… — Млъквам. Какво да кажа на Ана, за да й върна увереността? — Сложно е. Имаме общо минало. Но нищо повече, само минало. Колко пъти да ти повтарям: тя ми е добра приятелка. И толкова. Моля те, забрави за нея. — Целувам я по косата и тя не казва нищо повече.
Стискам ръката й и се връщаме на дансинга.
— Анастейжа — вика я баща мис топлия си глас. Застанал е зад нас. — Ще ми направиш ли честта да танцуваш с мен? — И й протяга ръка.
Аз им се усмихвам и го наблюдавам как отвежда дамата ми към дансинга, докато музикантите започват „Ела, полети с мен“.
Скоро двамата подемат оживен разговор и аз отново се питам дали не обсъждат мен.
— Как си, миличък? — Мама застава до мен, държи чаша шампанско.
— Мамо, какво се опитваше да кажеш? — питам без никакво увъртане.
— Крисчън, аз… — Млъква и ме поглежда тревожно и разбирам, че се опитва да увърта. Не обича да съобщава лоши новини.
Тревогата ми расте.
— Грейс. Казвай.
— Говорих с Елена. Тя ми каза, че с Ана сте се разделили, че си бил рухнал.
Какво?
— Защо не ми каза? — продължава тя. — Знам, че трябва да управляваш бизнеса си, но се разстроих, когато научих от нея.
— Елена преувеличава. Не съм рухнал. Скарахме се. Това беше всичко. Не ти казах, защото знаех, че е временно. Сега всичко е наред.
— Не ми е приятно, че си бил наранен, миличък. Надявам се да е с теб поради истински причини.
— Кой? Ана ли? Какво намекваш, мамо?
— Ти си богат човек, Крисчън.
— Да не би да мислиш, че е златотърсачка? — Все едно ме удари.
Мама му стара.
— Не, не казах това…
— Мамо. Тя изобщо не е такава. — Старая се да не избухна.
— Искрено се надявам. Просто се грижа за теб. Бъди внимателен. Повечето младежи преживяват разбито сърце през юношеството. — И ме поглежда многозначително.
О, моля те. Сърцето ми беше разбито много преди да стигна пубертета.
— Миличък, нали знаеш, че искаме да си щастлив. А тази вечер мога да кажа, че не съм те виждала по-щастлив.
— Да. Мамо, благодаря ти за загрижеността, но всичко е наред. — Едва не кръстосвам пръсти зад гърба си. — Сега отивам да спася гаджето си златотърсачка от татко. — Гласът ми е леденостуден.
— Крисчън… — Мама се опитва да ме викне, но, честно казано, пет пари не давам. Как смее да мисли подобни неща за Ана? И защо, по дяволите, Елена е клюкарствала за Ана с Грейс?
— Стига си танцувала със старци — казвам на Ана.
Карик се смее.
— Не съм чак толкова стар, сине. И аз съм имал своите славни моменти. — Намига на Ана и отива при съпругата си, която не крие колко е разтревожена.
— Моят старец май те харесва — подхвърлям небрежно, въпреки че имам желание да убия някого.
— Че какво да не ми харесва? — отвръща Ана с кокетна усмивка.