— Ела да кажем лека нощ на родителите ми, Ана.
Тръгваме към тях. Лицето на Грейс грейва, когато ни вижда. Протяга ръка, погалва ме по бузата и аз се старая да не се намръщя. Тя се усмихва.
— Благодаря ви, че дойдохте и че доведе Анастейжа. Много ни беше приятно да ви видим заедно.
— Благодаря за страхотната вечер, мамо — успявам да избъбря. Не искам да повдигам одевешния ни разговор пред Ана.
— Приятна вечер, сине. И на теб, Ана — казва Карик.
— Ела ни пак на гости, Анастейжа, беше ни много приятно — казва ентусиазирано Грейс. Изглежда искрена и болката от забележката й за златотърсачката започва да отшумява. Може пък просто да ме пази. Само че те изобщо не познават Ана. Тя е най-малко алчната жена, която познавам.
Заобикаляме къщата и излизаме отпред. Ана прокарва пръсти нагоре и надолу по ръцете си.
— Нали не ти е студено? — питам.
— Не.
— Тази вечер ми достави огромно удоволствие, Анастейжа. Благодаря ти.
— И на мен. Особено някои моменти. — Очевидно мисли за преживяването в детската ми стая.
— Не си хапи устната — предупреждавам.
— Какво имаше предвид, като каза, че утре ни очаквал важен ден? — пита тя.
Казвам й, че доктор Грийн ще се отбие за преглед и че имам изненада за нея.
— Доктор Грийн ли?!
— Да.
— Защо?
— Защото не мога да понасям презервативи.
— Това си е моето тяло — мърмори тя ядосана.
— Но е и мое — промълвявам.
Ана. Моля те. Наистина ги ненавиждам.
Очите й блестят на меката светлина на хартиените фенери, които са закачени в предния двор, и се питам дали тя ще продължи този спор. Ана вдига ръка и аз оставам мирно. Подръпва папийонката ми и тя се развързва. С нежни пръсти разкопчава най-горното копче на ризата. Наблюдавам я очарован и оставам неподвижен.
— Изгледаш много секси така — прошепва тя и ме изненадва.
Струва ми се, че няма повече да възразява срещу доктор Грийн.
— Искам да те заведа у дома. Хайде.
Аудито спира и шофьорът слиза, за да даде ключовете на Тейлър. Един от охранителите ни, Сойър, ми подава плик. Адресиран е до Ана.
— Откъде се взе? — питам го.
— Даде ми го човек от персонала, господине.
От обожател ли е? Почеркът ми се струва познат. Тейлър помага на Ана да се качи в колата и аз се плъзвам до нея, подавам й плика.
— Адресиран е до теб. Човек от персонала го е дал на Сойър. Няма съмнение, че е от поредния господин с разбито сърце.
Тейлър следва автомобилите, които се източват от алеята пред дома на родителите ми. Ана отваря плика и преглежда бързо бележката вътре.
— Казал ли си й?
— Какво на кого да съм казал?
— Че й викам госпожа Робинсън?
— От Елена ли е? Това е нелепо. — Нали казах на Елена да остави Ана на мира. Защо пренебрегва мнението ми? И какво е казала на Ана? Какъв изобщо й е проблемът? Искам да прочета бележката, но Ана не ми дава възможност. Натъпква я в чантичката си, но вади топчетата.
— До следващия път — прошепва и ми ги подава.
Следващият път ли?
На това му се казва добра новина. Стискам ръката й и тя ми отвръща по същия начин, докато се вглежда в тъмнината навън.
По средата на мост 520 тя спи. Възползвам се от момента, за да се отпусна. Толкова много неща се случиха днес. Уморен съм, така че отпускам глава назад и затварям очи.
Да, какъв ден само.
Ана и чекът. Лошото й настроение. Инатът й. Червилото. Сексът.
Точно така. Сексът.
Ще трябва да се справя с безпокойството на мама и обидното й предположение, че Ана е използвачка, която е с мен заради богатството ми.
Ами Елена, която се меси и се държи неприемливо? Какво, по дяволите, да правя с нея?
Поглеждам образа си в прозореца на автомобила. Изпито лице и вампирска фигура ме наблюдават оттам и изчезват едва когато излизаме на 1–5 и на добре осветената Стюарт Стрийт. Близо до вкъщи сме.
Когато спираме, Ана все още спи. Сойър изскача от автомобила и ми отваря вратата.
— Да те пренеса ли на ръце? — питам Ана и стискам ръката й. Тя се събужда и сънено клати глава. Със Сойър пред нас, за да ни пази, влизаме заедно в сградата, а Тейлър подкарва колата към гаража.
В асансьора Ана се обляга на мен и затваря очи.
— Тежък ден, а, Анастейжа?
Тя кима.
— Уморена ли си?
Тя кима.
— Не си много приказлива — отбелязвам.
Тя кима отново и ме кара да се усмихна.
— Ела, ще те сложа да си легнеш. — Следваме Сойър щом слизаме от асансьора. Сойър спира пред нас и вдига ръка. Стискам по-силно пръстите на Ана
Какво става, по дяволите?
— Ясно, Тейлър — казва той и се обръща към нас. — Господин Грей, гумите на аудито на госпожица Стийл са срязани и колата е залята с боя.