Ана ахва.
Какво?
Първата ми мисъл е, че някой безмозъчен вандал е проникнал в гаража… след това се сещам за Лейла.
Какво, по дяволите, е направила?
Сойър продължава.
— Тейлър се безпокои, че извършителят може да е влязъл в апартамента и още да е там. Иска да провери.
Как е възможно някой да влезе в апартамента?
— Ясно. Какъв е планът на Тейлър?
— В момента се качват с Райън и Ренълдс със сервизния асансьор. Ще претърсят помещенията и ще ни пуснат да влезем. Аз трябва да чакам с вас, господин Грей.
— Благодаря, Сойър. — Прегръщам Ана още по-силно. — Този ден става все по-интересен. — Няма начин Лейла да е в апартамента. Нали?
Спомням си моментите, когато ми се бе сторило, че виждам нещо с периферното си зрение… и когато се събудих, защото ми се стори, че някой ми е разрошил косата, но когато се надигнах, Ана спеше до мен. По гърба ми пробягва съмнение.
Мама му стара.
Ако Лейла е тук, трябва да знам. Не вярвам тя да ме нарани. Целувам Ана по косата.
— Виж, не мога да стоя тук и да чакам. Сойър, погрижи се за госпожица Стийл. Не я пускай вътре, докато не ти съобщят, че е чисто. Сигурен съм, че Тейлър пресилва нещата. Тя не може да е влязла в апартамента.
— Не, Крисчън! — Ана се опитва да ме спре, пръстите й се стягат на реверите ми. — Трябва да останеш с мен.
— Прави каквото ти казвам, Анастейжа. Чакай тук. — Говоря по-строго, отколкото възнамерявам, и тя ме пуска. — Сойър! — Той е застанал несигурно на пътя ми. Извивам вежди и след няколко секунди колебание той отваря двойната врата към апартамента и ме пуска вътре. Затваря след мен.
В коридора пред хола е тъмно и тихо. Оставам неподвижно и слушам, напрягам се да чуя нещо необичайно. Чувам единствено въздишките на вятъра и жуженето на електрическите уреди откъм кухнята. От улицата се носи вой на полицейска сирена, иначе „Ескала“ е притихнала, както би трябвало.
Ако Лейла е тук, къде ще отиде?
Първата ми мисъл е за стаята за забавления и аз се каня да се втурна към горния етаж, когато чувам шум и звънването на сервизния асансьор и Тейлър и другите двама охранители изскачат в коридора, стиснали пистолети, сякаш са герои в мъжкарски екшън.
— Нужно ли е да ги носите? — питам Тейлър, който води парада.
— Вземаме нужните мерки, господине.
— Според мен тя не е тук.
— Ще огледаме набързо.
— Добре — примирявам се. — Аз ще проверя горния етаж.
— Ще дойда с вас, господин Грей. — Тейлър се тревожи ненужно за безопасността ми.
Дава бързи инструкции на другите двама и те тръгват да обикалят апартамента. Паля всички лампи, за да има достатъчно светлина и в хола, и в коридора, и тръгвам към горния етаж заедно с Тейлър.
Той е много методичен. Проверява под леглото с балдахин, под масата, дори под канапето в стаята за забавление. Повтаря същото в стаята на подчинената и в останалите свободни стаи. Няма и следа от натрапницата. Влиза в помещенията, които използват те двамата с госпожа Джоунс, а аз слизам долу. Банята и дрешникът са чисти, също и спалнята ми. Заставам в средата на стаята и се чувствам като кръгъл глупак. Въпреки това коленича и надничам под леглото.
Нищо.
Няма дори прах. Госпожа Джоунс се справя прекрасно.
Вратата към балкона е заключена, но въпреки това я отварям. Ветрецът е хладен, градът спи, тъмен, сериозен. Носи се бученето на далечния трафик и тихият стон на вятъра, но това е всичко. Влизам и отново заключвам вратата.
Тейлър слиза долу и съобщава:
— Няма я.
— Мислиш, че е Лейла ли?
— Да, господине. — Устата му се свива в тънка линия. — Имате ли нещо против да претърся стаята ви?
Вече съм я проверил, но съм твърде уморен, за да споря.
— Давай.
— Искам да проверя всички шкафове и гардероби, господине — продължава той.
— Добре. — Клатя глава, защото се намираме в нелепа ситуация, и отварям вратите към фоайето, където е Ана. Сойър вдига пистолета, но го сваля, когато ме вижда.
— Чисто е — казвам. Той прибира оръжието и отстъпва настрани. — Тейлър пресилва нещата — обяснявам на Ана. Тя изглежда изтощена и не помръдва — наблюдава ме с бледо лице и аз разбирам, че е уплашена. — Всичко е наред, бебчо. — Прегръщам я и я целувам по косата. — Хайде, уморена си. В леглото.
— Ужасно се уплаших — признава тя.
— Знам. Всички сме нервни.
Сойър го няма, вероятно е влязъл в апартамента.
— Честно казано, вашите бивши се оказват много опасни, господин Грей — мърмори кисело тя.
— Да, така е. — Наистина е така. Въвеждам я в хола. — Тейлър и хората му проверяват всички дрешници и шкафове. Съмнявам се, че тя е тук.