— Защо да е тук? — чуди се Ана и аз я уверявам, че Тейлър е много прецизен, че сме проверили навсякъде, включително стаята за забавления. За да я успокоя, й предлагам напитка, но тя отказва. Уморена е.
— Ела. Ще те заведа да си легнеш. Изглеждаш изтощена.
В стаята тя изпразва съдържанието на официалната чантичка върху скрина.
— Вземи. — Подава ми писмото на Елена. — Не знам дали искаш да го прочетеш. Аз просто няма да му обърна внимание.
Преглеждам бързо бележката.
Може би съм Ви подценила. Както и Вие — мен. Обадете ми се, ако изпитвате желание да запълните празнотите — може да обядваме заедно. Крисчън не иска да разговарям с Вас, но аз с огромно удоволствие ще Ви помогна. Не ме разбирайте погрешно. Одобрявам, повярвайте ми — но внимавайте да не му причините болка… Причиняват са му достатъчно болка. Позвънете ми: (206) 279-6261.
Госпожа Робинсън.
Това направо ме подпали.
Да не би да е поредната игричка на Елена?
— Не съм сигурен какви празноти може да запълни тя. — Пъхвам бележката в джоба на панталоните си. — Трябва да поговоря с Тейлър. Дай да ти сваля ципа на роклята.
— Ще се обадиш ли в полицията за колата? — пита тя, докато се обръща.
Прехвърлям косата й през рамо и смъквам ципа.
— Не. Не искам да замесвам полицията. Лейла се нуждае от помощ, не от полицейска намеса, а и не искам да идват тук. Просто трябва да удвоим усилията си да я открием. — Навеждам се и я целувам нежно по рамото. — Лягай си.
В кухнята си наливам чаша вода.
Какво става, по дяволите? Светът ми сякаш се срутва. Тъкмо когато започвам да изглаждам отношенията си с Ана, миналото ме връхлита: Лейла и Елена. За момент се питам дали е възможно да са заедно, но след това си казвам, че се държа като параноик. Това е нелепо. Елена не е луда.
Потривам лице.
Защо ме е набелязала Лейла?
Това ревност ли е?
Тя искаше повече. Не аз.
Аз щях с удоволствие да продължа връзката ни такава, каквато беше… Тя реши да сложи край.
— Господарю. Позволете да говоря свободно — моли Лейла. Седнала е от дясната ми страна на масата, облечена в дантелено боди на „Ла Перла".
— Разбира се.
— Имам чувства към вас. Надявах се да ми сложите нашийник, за да остана завинаги до вас.
Нашийник ли? Завинаги ли? Замислям се за себе си. Какви са тези старовремски дивотии?
— Аз обаче мисля, че мечтите ми не могат да се сбъднат — продължава тя.
— Лейла, знаеш, че това не е за мен. Вече сме говорили по този въпрос.
— Но вие сте самотен. Виждам го.
— Самотен ли? Аз? Не се чувствам самотен. Имам си работата. Семейството. Имам и теб.
— Но аз искам повече, господарю.
— Не мога да ти дам повече. Много добре знаеш.
— Разбирам. — Тя вдига лице и ме поглежда, кехлибарените й очи ме изучават внимателно. Тя е съборила четвъртата стена — никога не ме е поглеждала без разрешение. Не й се карам.
— Не мога. Не е за мен. — Винаги съм бил откровен с нея. Не е нещо, което тя не знае.
— За вас е, господине. Може би просто не съм човекът, който да ви накара да го разберете. — Тя ми се струва тъжна. Поглежда празната си чиния. — Бих искала да прекратим връзката.
Това ме изненадва.
— Сигурна ли си? Лейла, това е голяма стъпка. Аз искам да продължим.
— Не мога повече така, господарю. — Гласът й почти пресеква, докато изрича последната дума, и аз не знам какво да кажа. — Просто не мога — прошепва тя и прочиства гърлото си.
— Лейла… — Замълчавам, озадачен от чувството, което долавям в гласа й. Тя беше безупречна подчинена. Мислех, че сме съвместими. — Много ще ми е мъчно, ако си тръгнеш — казвам, защото е истина. — Времето заедно ми беше много приятно. Надявам се и на теб.
— И на мен ще ми бъде мъчно, господине. Всичко беше прекрасно. Надявах се… — Гласът й секва и тя ми отправя тъжна усмивка.
— Ще ми се да изпитвах различни чувства. — Само че не изпитвам нищо. Нямам нужда от постоянна връзка.
— Никога не сте ми показвали, че изпитвате друго — прошепва тя.
— Съжалявам. Права си. Нека сложим край, както ти искаш. Така е най-добре, особено след като имаш чувства към мен.
Тейлър и охранителите се връщат в кухнята.
— Няма следа от Лейла в апартамента, господине — докладва Тейлър.
— Разбира се, че няма, но ви благодаря, че проверихте. Много благодаря.