Бавно започвам да се отпускам.
Не беше толкова зле.
— Ами панталонът ми, госпожице Стийл? — Успявам да се подсмихна похотливо.
— В спалнята. Искам те в кревата.
— Веднага ли? Вие сте неутолима, госпожице Стийл.
— Защо ли? — пита тя и ме хваща за ръката. Оставям я да ме преведе през хола и по коридора до спалнята. Студено е. Зърната ми настръхват в хладната стая.
— Ти ли отвори балконската врата?
— Не — отвръща Ана и поглежда учудено вратата. След това се обръща към мен. Уплашена е.
— Какво? — питам и усещам как всеки косъм по тялото ми настръхва — не от студ, а от страх.
— Когато се събудих — прошепва тя, — тук имаше някой. Реших, че си въобразявам.
— Какво? — Оглеждам бързо стаята, след това се втурвам към балкона и поглеждам навън. Няма никой, но аз много добре си спомням, че бях затворил вратата след като огледахме. Освен това знам, че Ана никога не е излизала на този балкон. Заключвам отново вратата.
— Сигурна ли си? — питам. — Кой?
— Жена, струва ми се. Беше тъмно. Току-що се бях събудила.
Мама му стара!
— Обличай се. Бързо! — нареждам. Защо, по дяволите, не ми каза, когато влезе в кабинета ми? Трябва да я изведа оттук.
— Дрехите ми са горе.
Вадя от скрина си долнище на анцуг.
— Обуй го. — Хвърлям й го и се обличам бързо.
Грабвам телефона до леглото.
— Слушам, господин Грей — отговаря Тейлър.
— Тя е тук! — съскам.
— Мамка му — отвръща Тейлър и затваря.
След няколко секунди се втурва в спалнята с Райън.
— Ана казва, че е видяла някого в стаята. Жена. Дойде при мен в кабинета и не ми каза веднага. — Поглеждам я многозначително. — Когато се върнахме, вратата на балкона беше отворена. Спомням си, че я затворих и заключих, след като претърсихме. Лейла е. Сигурен съм, че е тя.
— Преди колко време? — обръща се Тейлър към Ана.
— Десетина минути най-много — отвръща тя.
— Тя познава апартамента като собствената си длан. Сега ще отведа Анастейжа. Тя се крие някъде тук. Намерете я. Кога се връща Гейл?
— Утре вечер, господин Грей.
— Да не идва, докато не сме сигурни, че е чисто. Ясно?
— Да, господин Грей. В Белвю ли отивате?
— Няма да излагам на риск и родителите си. Резервирай ми някъде стая.
— Добре. Ще ви се обадя.
— Не ви ли се струва, че всички малко преиграваме? — пита Ана.
— Тя може да има пистолет.
— Крисчън, тя стоеше до леглото. Можеше да ме застреля още тогава, ако намеренията й са били такива.
Аз си поемам дълбоко дъх, защото сега не е моментът да изгубя самообладание.
— Не съм готов да поема риска. Тейлър, на Анастейжа й трябват обувки.
Тейлър излиза, но Райън остава да пази Ана.
Аз отивам бързо до дрешника, свалям си панталоните и обувам дънки и сако. От джоба на официалния панталон вадя презервативите и ги натъпквам в джоба на дънките. Приготвям малко дрехи и след кратко колебание посягам към дънковото си яке.
Ана ме чака, където съм я оставил, самотна и разтревожена. Моят анцуг й е прекалено голям, но сега няма време за преобличане. Намятам я с дънковото яке и стискам ръката й.
— Ела.
Водя я към хола, за да изчакаме Тейлър.
— Не мога да повярвам, че тя се крие някъде тук — казва Ана.
— Апартаментът е голям. Още не си го видяла целия.
— Защо просто не й позвъниш… да й кажеш, че искаш да поговориш с нея?
— Анастейжа, тя е нестабилна и може да е въоръжена — сопвам се.
— Значи просто ще избягаме, така ли?
— Засега да.
— А ако се опита да застреля Тейлър?
Господи, надявам се да не го направи.
— Тейлър разбира от оръжия. И е по-бърз с пистолета от нея. — Поне така се надявам.
— Рей е служил в армията и ме научи да стрелям.
— Ти? С пистолет? — Мръщя се. Ненавиждам оръжия.
— Да. — Тя изглежда обидена. — Знам да стрелям, господин Грей, тъй че се пазете. Не само от шантавите си бивши подчинени трябва да се боите.
— Ще го имам предвид, госпожице Стийл.
Тейлър слиза по стълбите и ние отиваме при него във фоайето. Той подава на Ана малък сак и обувките й. Тя го прегръща и това изненадва и него, и мен.
— Пази се — прошепва му.
— Да, госпожице Стийл — отвръща малко засрамено Тейлър, поласкан от загрижеността й и от спонтанната й обич. Стрелвам го с поглед и той си оправя вратовръзката.
— Съобщи ми къде си ми резервирал стая.
— Може би ще се наложи да я използвате, когато стигнете там.
Леле, той наистина приема сериозно тази работа.
— Добре че се сети.
Райън пристъпва към нас и докладва на Тейлър:
— Сойър и Ренълдс не откриха нищо.