— Никога не преставаш да ме удивляваш, Анастейжа. След ден като днешния — или вече трябва да кажа „вчерашния“ — не хленчиш, не бягаш, не вдигаш вой до небето. Свалям ти шапка — ти си адски силна жена.
— Ти си много сериозно основание да не бягам — прошепва тя.
Странно чувство се надига в гърдите ми. По-страшно е от тъмнината. По-голямо. По-мощно. Чувство, което има силата да наранява.
— Нали ти казах, Крисчън, никъде няма да ходя, каквото и да си направил. Знаеш какво изпитвам към теб.
О, миличка, ще избягаш, ако знаеш истината.
— Къде ще закачиш снимките на Хосе? — пита тя, за да разсее напрежението.
— Зависи — отвръщам, учуден, че сменя тактиката толкова бързо.
— От какво?
— От обстоятелствата. — Зависи дали тя остане. Едва ли ще имам сили да ги гледам, ако тя вече не е до мен.
Ако. Ако вече не е моя.
— Изложбата му още не е свършила, така че не се налага да решавам веднага. — Все още не знам кога ще ги доставят от галерията, въпреки молбата ми.
Тя присвива очи, разглежда ме, сякаш крия нещо.
Да. Страха си. Това крия.
— Гледайте ме строго колкото си искате, госпожо Тейлър, но нищо няма да ви кажа — дразня я аз.
— Може да ти изтръгна истината с изтезания.
— Наистина, Анастейжа, струва ми се, че не бива да даваш обещания, които не можеш да изпълниш.
Тя присвива отново очи, но този път не крие, че се забавлява. Оставя чашата си на полицата над камината, след това взема моята и я оставя до нейната.
— Ще видим — прошепва със студена решителност. Стиска ръката ми и ме повежда към спалнята.
Тоест поема инициативата.
Това не се е случвало от онзи път в кабинета, когато ми скочи.
Радвай се, Грей.
Спира ме до леглото.
— След като ме доведе тук, Анастейжа, какво ще правиш с мен?
Тя ме поглежда с блеснали очи, пълни с обич, и аз преглъщам, изпълнен със страхопочитание, че е пред мен.
— Първо ще те съблека. Искам да довърша онова, което започнах по-рано.
Дъхът изхвърча от дробовете ми.
Тя стиска реверите на сакото и нежно го смъква от раменете ми. Обръща се и го поставя върху отоманката и аз усещам лекия й аромат.
Ана.
— А сега тениската ти — заявява тя.
Чувствам се по-силен. Знам, че тя няма да ме докосне. Идеята й за пътна карта беше добра и аз все още имам размазани петна от червило по гърдите и гърба. Вдигам ръце и отстъпвам крачка назад, докато тя изтегля тениската през главата ми.
Устните й се разтварят, докато оглежда тялото ми. Умирам от желание да я докосна, но обичам бавното й, сладко прелъстяване.
Правим го по нейния начин.
— А сега? — шепна.
— Искам да те целуна тук. — Прокарва показалец от единия ми хълбок до другия.
Мама му стара.
Напрягам се целият, когато кръвта от тялото ми се насочва на юг.
— Не те спирам — прошепвам.
Тя сграбчва ръката ми и настоява да легна.
С панталоните ли?
Добре.
Отмятам кувертюрата на леглото и сядам, впервам очи в Ана, искам да видя какво ще направи. Тя смъква дънковото ми яке и го пуска на пода; следва долнището на анцуга и аз едва овладявам самоконтрола си да не я сграбча и да не я хвърля на леглото.
Тя изпъва рамене и ме пронизва с поглед, стиска подгъва на тениската ми и я тегли през главата, шава енергично, за да се освободи от нея.
Застава гола и прекрасна пред мен.
— Божествена си, Анастейжа.
Тя обхваща лицето ми в ръце и се навежда, за да ме целуне, а аз усещам, че повече не мога да й устоя. Когато устните й докосват моите, се пресягам към дупето й и я привличам на леглото така, че да остане под мен. Докато се целуваме, разтварям краката й, така че съм в края на бедрата — любимото ми място. Тя ме целува с ожесточение, което подпалва кръвта ми, устата й е ненаситна, езикът се опитва да се пребори с моя. Има вкус на арманяк и Ана. Ръцете ми са върху нея. С едната задържам главата й и прокарвам другата по тялото, мачкам и стискам, докато пълзя. Обхващам гърдата й, подръпвам зърното и то се втвърдява между пръстите ми.
Имам нужда от това. Копнеех за този контакт.
Тя стене и извива таза си, притиска се към твърдия ми под дънките член.
Мамка му.
Поемам си дъх. Спирам да я целувам.
Какво правиш?
Тя диша тежко, наблюдава ме с изгарящо, умолително изражение.
Иска още.
Извивам бедра, притискам ерекцията си към нея, докато наблюдавам реакцията й. Тя затваря очи и стене от желание, дърпа косата ми. Правя го отново и този път тя се плъзва до мен.
Леле.
Чувството е неповторимо.
Зъбите й драскат брадичката ми, тя завладява устните ми и езика ми в страстна мокра целувка, докато двамата се притискаме, движим се в съвършена опозиция, създаваме сладко триене, което е изискано мъчение. Топлината се разгаря и пламти между нас, концентрирана на мястото на единение. Пръстите й стискат ръцете ми, докато дишането й забързва. Тя диша тежко, спуска ръка към кръста ми и я пъхва под колана на дънките, обхваща задника ми и ме натиска.