Ще се изпразня.
Не.
— Още малко и ще ми смачкаш топките, Ана. — Коленича и смъквам панталоните, освобождавам члена си, вадя презерватив. Подавам го на Ана, която лежи задъхана на леглото.
— Ти ме желаеш, бебчо, и аз те желая ужасно. Знаеш какво да правиш.
С нетърпеливи пръсти тя отваря станиоловото пакетче и нахлузва презерватива върху щръкналия ми член.
Толкова е внимателна. Ухилвам се, когато се отпуска отново на леглото.
Ненаситната Ана.
Докосвам носа й със своя и бавно, съвсем бавно потъвам в нея, правя я моя.
Тя е само моя.
Тя стиска ръцете ми и вирва брадичка, устата й е отворена в „о“ от удоволствие. Внимателно се плъзвам отново в нея, ръцете ми са от двете страни на лицето й.
— Караш ме да забравя всичко. Ти си най-доброто лекарство. — Излизам от нея и отново влизам.
— Моля те, Крисчън, по-бързо. — Тя вдига таз, за да ме посрещне.
— О, не, бебчо, трябва да е бавно.
Моля те. Нека го направим бавно.
Целувам я и подръпвам долната й устна. Тя заравя пръсти в косата ми и стиска, оставя ме да продължа бавните, нежни тласъци. Те не спират. Напрежението й се усеща. Краката й се изпъват и тя отмята назад глава, докато свършва, повлича ме със себе си.
— О, Ана — пъшкам и името й звучи като молитва. Непознатото чувство се връща, надига се в гърдите ми, опитва се да излезе. Разбирам какво е. Знаел съм още от самото начало. Искам да й кажа, че я обичам.
Само че не мога.
Думите изгарят до пепел в гърлото ми.
Преглъщам и отпускам глава върху корема й, ръцете ми я прегръщат. Пръстите й се заравят в косата ми.
— Никога няма да ти се наситя. Не ме оставяй. — Целувам я по корема.
— Никъде няма да ходя, Крисчън, и това ми напомня, че исках да те целуна по корема — заявява тя. Струва ми се малко нацупена.
— Вече нищо не ти пречи, бебчо.
— Май не мога да помръдна… толкова съм уморена.
Отпускам се до нея и ни завивам с кувертюрата. Тя изглежда доволна, но уморена.
Остави я да се наспи, Грей.
— Заспивай, сладка моя Ана. — Целувам я по косата и я прегръщам.
Не искам да я пускам никога.
Когато се събуждам, великолепно слънце нахлува през пердетата на прозорците, Ана спи дълбоко до мен. Въпреки че си легнахме късно, се чувствам освежен; винаги спя добре, когато съм с нея.
Ставам от леглото, грабвам си дънките и тениската и ги навличам. Ако остана в леглото, знам, че ще я събудя. Тя е твърде изкусителна, за да я оставя сама, а знам, че има нужда от сън.
В хола сядам пред писалището и вадя лаптопа си от чантата. Първата ми работа е да пусна имейл на доктор Грийн. Моля я да дойде в хотела, за да прегледа Ана. Тя отвръща, че единственото й свободно време е в десет и петнайсет.
Супер.
Потвърждавам часа и звъня на Мак, който е първи помощник-капитан на яхтата ми.
— Здравейте, господин Грей.
— Здравей, Мак. Днес следобед искам да изкарам „Грейс“.
— Ще имате прекрасно време.
— Да. Искам да отскоча до остров Бейнбридж.
— Ще я подготвя, господине.
— Супер. Ще дойдем към обяд.
— Дойдем?
— Да, ще доведа приятелката си, Анастейжа Стийл.
Долавям колебанието на Мак преди да отговори.
— Очаквам ви с нетърпение.
— И аз.
Затварям, развълнуван, че ще покажа „Грейс“ на Ана. Мисля, че плаването ще й хареса. Летенето и с планера, и в хеликоптера й хареса.
Обаждам се на Тейлър, за да докладва, но телефонът му превключва на гласова поща. Дано е легнал да поспи — или пък изкарваше съсипаното ауди на Ана от гаража. Това ми напомня, че трябва да сменя автомобила й. Питам се дали Тейлър е говорил с „Ауди“. Неделя е, така че може и да не е. Телефонът ми бръмчи. Получавам есемес от мама.
Грейс
Миличък, беше чудесно, че снощи видяхме и
двама ви с Анастейжа. Както винаги, много ти
благодаря, също и на Ана за щедростта.
Мама X
Все още не съм забравил забележката за златотърсачката. Очевидно е, че тя не познава добре Ана. Но пък те са се виждали само три пъти. Елиът непрекъснато водеше момичета… при мен нямаше такива неща. Грейс не можеше да им хване края.
— Елиът, тъкмо се привържем към тях и се оказва, че са вече минало. Това е съкрушително.