— Не се привързвайте. — Той свива рамене и дъвче с отворена уста. — Аз не го правя — измърморва така, че го чувам само аз.
— Някой ден някоя ще ти разбие сърцето, Елиът — заявява Грейс, докато подава на Мия чиния с макарони и сирене.
— Все едно, мамо. Аз поне водя момичета вкъщи. — И ме поглежда презрително.
— Много от приятелките ми искат да се омъжат за Крисчън. Питай ги — обажда се в моя защита Мия.
Гадост. Каква неприятна мисъл — гадните й малки приятелки от осми клас.
— Ти нямаш ли изпити, за които да учиш, скапаняко? — Показвам на Елиът среден пръст.
— Да уча ли? Не е за мен тази работа, смотльо. Тази вечер излизам — хвали се той.
— Стига, момчета! Това е първата ви вечер у дома, след като започнахте колежа. Не сте се виждали от цяла вечност. Престанете да се карате. Яжте.
Ям. Довечера ще се видя с госпожа Линкълн…
Девет и четирийсет е и поръчвам закуска за нас с Ана. Знам, че ще отнеме поне двайсет минути. Връщам се към имейлите си и решавам поне засега да не обръщам внимание на есемеса на мама.
От румсървис пристигат малко след десет. Моля младежа да остави всичко в количката на топло и след като слага масата го освобождавам.
Време е да събудя Ана.
Тя все още спи дълбоко. Косата й е истинско махагоново валмо, кожата й блести на светлината, лицето й е нежно и сладко, и толкова отпуснато. Лягам до нея и я наблюдавам, попивам всяка подробност. Тя мига и отваря очи.
— Здрасти.
— Здрасти. — Тя дръпва кувертюрата до брадичката си и бузите й поруменяват. — Откога ме гледаш?
— Мога да те гледам как спиш часове наред, Анастейжа. Но сега съм тук само от около пет минути. — Целувам я по слепоочието. — Доктор Грийн скоро ще дойде.
— О!
— Добре ли спа? — питам. — Така ми се стори, както си похъркваше.
— Аз не хъркам!
Ухилвам се и решавам да не я тормозя повече.
— Разбира се, че не хъркаш.
— Взе ли си душ?
— Не. Чаках теб.
— О… добре. Колко е часът?
— Десет и петнайсет. Сърце не ми даваше да те събудя по-рано.
— Нали ми каза, че изобщо нямаш сърце?
Това е истина. Въпреки това не обръщам внимание на забележката.
— Има закуска — палачинки с бекон. Хайде, ставай, че вече започвам да се чувствам самотен. — Плясвам я по дупето, ставам от леглото и я оставям да стане.
В хола вземам чинии от количката и ги слагам на масата. Сядам и след малко от препечения хляб и бърканите яйца няма и следа. Наливам си кафе и се питам дали да не накарам Ана да побърза, но се отказвам и отварям „Сиатъл Таймс“.
Тя пристига в хола облечена в огромна роба и сяда до мен.
— Яж. Днес ще ти трябват сили — предупреждавам я.
— И защо? В спалнята ли ще ме заключиш? — шегува се тя.
— Колкото и да е привлекателна тази идея, днес ще поизлезем. Да вземем малко чист въздух. — Много съм развълнуван за „Грейс“.
— Не е ли опасно? — засича ме тя.
— Там, където отиваме, не е — негодувам, тъй като забележката й не ми е никак приятна. — И не се шегувай с това — добавям.
Искам да те опазя, мила.
Тя стиска уста по своя инатлив начин и забожда поглед в закуската.
Яж, Ана.
Сякаш прочела мислите ми, тя посяга към вилицата и започва да яде, а аз се отпускам малко.
След няколко минути на вратата се чука. Поглеждам си часовника.
— Това трябва да е милата докторка — заявявам и се отправям към вратата, за да отворя.
— Добро утро, доктор Грийн, заповядайте. Благодаря ви, че дойдохте, след като ви съобщих в последния момент.
— Още веднъж, господин Грей, благодарение на вас, посещението ми не е загуба на време. Къде е пациентката? — пита делово лекарката.
— Закусва и ще бъде готова след минутка. Изчакайте, ако обичате, в спалнята.
— Разбира се.
Въвеждам я в голямата спалня и скоро след това Ана влиза и ме поглежда неодобрително. Предпочитам да не й обръщам внимание и затварям вратата, оставям я с доктор Грийн. Тя може да се дразни колкото си иска, но тя е тази, която е спряла да пие противозачатъчните. Освен това знае, че ненавиждам презервативи.
Телефонът ми избръмчава.
Най-сетне.
— Добро утро, Тейлър.
— Добро утро, господин Грей. Звънили сте ми.
— Нещо ново?
— Сойър е прегледал записите от камерите в гаража и мога да потвърдя, че Лейла е съсипала колата.
— Мамка му.
— Мамка му, и още как, господине. Разказах всичко на Уелч и аудито е вдигнато.
— Добре. Проверихте ли камерите в апартамента?
— В момента ги проверяваме, но все още не сме открили нищо.