— Трябва да разберем как е влязла.
— Да, господине. Сега не е тук. Претърсихме много внимателно, но, според мен, докато не сме сигурни, че повече няма да може да влезе, вие няма да се връщате. Сменям всички ключалки. Дори към противопожарния изход.
— Противопожарният изход. Винаги го забравям.
— Лесно е да се забрави, господине.
— Ще заведа Ана на „Грейс“. Ще останем на борда, ако се налага.
— Ще проверя „Грейс“ преди да се качите — казва Тейлър.
— Добре. Едва ли ще бъдем там преди един.
— Можем да приберем багажа ви от хотела след това.
— Става.
— Пуснах имейл на „Ауди“ за нов автомобил.
— Добре, дръж ме в течение.
— Разбира се, господине.
— А, да, Тейлър, в бъдеще ще имаме нужда от апартамент само с една спалня.
Тейлър се колебае, после казва:
— Да, господине. Това всичко ли е за момента?
— Не, още нещо. Когато Гейл се върне, би ли я помолил да пренесе всички дрехи и вещи на госпожица Стийл в моята стая?
— Разбира се, господине.
— Благодаря.
Затварям и сядам на масата, за да дочета вестника. С огромно неудоволствие забелязвам, че Ана почти не е докоснала закуската си. Plus ςа change, Grey. Plus ςа change[2].
*The LasT Survivors: Daenerys; sqnka*
След половин час Ана и доктор Грийн излизат от спалнята. Ана ми се струва притихнала. Сбогуваме се с лекарката и аз затварям вратата на апартамента след нея.
— Всичко наред ли е? — питам Ана, докато тя ме гледа нацупено в коридора. Тя кима, но без да ме поглежда. — Какво има, Анастейжа? Какво ти каза доктор Грийн?
Тя поклаща глава.
— Ще можеш пак да ми го вкарваш след седем дни.
— След седем дни?!
— Да.
— Какво има, Ана?
— Нищо обезпокоително. Моля те, Крисчън, просто ме остави на мира.
Обикновено нямам представа какви мисли й се въртят в главата, но нещо я тревожи и тъкмо защото я тревожи, то тревожи и мен. Може би доктор Грийн я е предупредила да стои настрани от мен. Вдигам брадичката й, та очите ни да се срещнат.
— Казвай — настоявам.
— Няма нищо за казване. Искам да се облека. — Тя дръпва брадичката си от ръката ми.
Мама му стара. Какво не е наред?
Прокарвам ръце през косата си в опит да запазя спокойствие.
Да не би да е заради Лейла?
Или пък лекарката й е казала нещо лошо?
Тя не казва нищо.
— Хайде да вземем душ — предлагам най-сетне. Тя се съгласява, но без особен ентусиазъм. — Ела. — Хващам я за ръка и влизам в банята, последван от изпълнената с нежелание Ана. Пускам душа и си свалям дрехите, а тя стои нацупена в средата на банята.
Ана, какво, по дяволите, не е наред?
— Не знам какво те е разстроило или просто си раздразнителна от недоспиване — започвам тихо, докато развързвам колана на халата. — Но искам да ми кажеш. Въображението ми рисува какви ли не трагедии и това не ми харесва.
Тя извърта очи, но преди да успея да й се скарам, обяснява.
— Доктор Грийн ме нахока, че съм пропуснала да си изпия хапчето. Каза, че можело да забременея.
— Какво?
Бременна!
Имам чувството, че земята се продънва под мен. Мамка му.
— Обаче не съм. Направи ми тест. Просто се стреснах. Не мога да повярвам, че съм направила такава глупост.
Слава богу.
— Сигурна ли си, че не си бременна?
— Да.
Въздъхвам дълбоко.
— Добре. Да, напълно те разбирам — такава новина е извънредно смущаваща.
— Повече се боях от твоята реакция.
— От моята реакция ли? Ами, естествено, изпитвам облекчение… щеше да е върхът на безотговорността и неблагоприличието да ти надуя корема.
— Тогава може би трябва да се въздържаме — сопва се тя.
Какви ги дрънка?
— Тази сутрин си в лошо настроение.
— Просто се стреснах, нищо повече — сприхаво повтаря тя.
Притеглям я в прегръдката си. Тя е напрегната от възмущение. Целувам я по косата и я притискам до себе си.
— Не съм свикнал с всичко това, Ана — прошепвам. — Естественото ми предразположение е да те скъсам от бой, обаче сериозно се съмнявам, че го искаш.
Тя може и да си поплаче. Опитът ми показва, че жените се чувстват по-добре след като се наплачат.
— Да. Не го искам — отвръща тя. — Това е достатъчно. — Тя ме прегръща и се притиска в мен, топлата й буза е отпусната на гърдите ми. Подпирам брадичка върху главата й. Оставаме така цяла вечност и тя бавно започва да се отпуска в ръцете ми.
— Хайде, ела да се изкъпем. — Свалям й халата и тя ме следва под горещата струя. Чудесно усещане. Цяла сутрин се чувствам мръсен. Насапунисвам си косата и подавам шампоана на Ана. Сега вече тя ми се струва по-щастлива и съм доволен, че душът е достатъчно голям и за двама ни. Тя се отпуска под водата, вдига прелестното си лице и започва да си мие косата.