Влюбен съм. Това е чувството.
Реакцията й е мигновена. Усмивката й е ослепителна, озарява красивото й лице. Тя е великолепна. Обхваща главата ми с ръце и навежда устните ми към своите, целува ме, излива цялата си любов и сладост в мен.
Това буди смирение.
Това е изумително.
Това е страстно.
И тялото ми откликва. Откликва по единствения начин, който познава.
Стена до устните й и я прегръщам.
— О, Ана, желая те, но не тук.
— Да — прошепва тя в устата ми.
Спирам водата и я извеждам. Увивам я в халат и стягам колана на кръста й. Дръпвам по-малка кърпа и започвам да й суша косата.
Това е любовта. Да се грижа за нея.
И още повече, нещо различно, тя ми позволява.
Стои търпеливо, докато изцеждам водата от косата й и й търкам главата. Когато вдигам поглед, тя ме наблюдава в огледалото над мивката. Очите ни се срещат и аз потъвам в изпълнения с любов поглед.
— Може ли да ти се отплатя със същото? — пита.
Какво има предвид?
Кимам и Ана посяга към друга кърпа. Стъпва на пръсти и я увива около главата ми, започва да търка. Навеждам глава, за да й е по-лесно.
М-м-м, какво приятно усещане.
Тя впива нокти, търка силно.
Леле боже!
Ухилил съм се като глупак, чувствам се… глезен. Когато вдигам глава, за да я погледна, тя също ме гледа и също се е ухилила.
— Отдавна никой не ми е сушил косата. Много отдавна — признавам. — Всъщност май не ми се е случвало никога.
— Грейс не може да не го е правила! Не ти ли е бърсала косата като малък?
Клатя глава.
— Не. Още от първия ден уважаваше личното ми пространство, въпреки че за нея беше мъчително. Като малък бях адски самостоятелен.
Ана остава неподвижна за момент и аз се питам какво ли й се върти в главата.
— Е, за мен е голяма чест — отвръща тя.
— Така си е, госпожице Стийл. Или пък честта е моя?
— Това се разбира от само себе си, господин Грей.
Тя хвърля мократа кърпа върху шкафа пред нас и протяга ръка за друга. Застава зад мен и очите ни се срещат в голямото огледало.
— Може ли да опитам нещо? — пита тя.
Нали действаме по твоя начин, мила.
Кимам, давам й разрешение и тя спуска кърпата по лявата ми ръка, попива всички капчици вода, полепнали по кожата ми. Вдига поглед, наблюдава ме внимателно и се навежда напред, целува ме по бицепса.
Спирам да дишам.
Тя изсушава другата ръка и оставя пътека от леки целувки по десния бицепс. Скрива се зад мен и аз вече не виждам какво прави. Бърше гърба ми, спазва линиите от червило.
— Целият гръб — обаждам се аз, почувствал прилив на смелост. — С пешкира. — Поемам си дълбоко дъх и затварям очи.
Ана изпълнява и бързо бърше гърба ми. Когато приключва, ме целува по рамото.
Въздишам. Не беше толкова зле.
Тя ме прегръща и подсушава корема ми.
— Вземи. — Подава ми кърпа за лице. — Спомняш ли си как в Джорджия ме накара да се докосвам с твоите ръце? — напомня ми. Прегръща ме и ме гледа в огледалото. С кърпата около косата прилича на персонаж от библията.
На Девата.
Толкова е нежна, толкова сладка, но вече не е дева.
Стиска ръката, в която държа кърпата, и ме насочва към гърдите, подсушава едно място. Щом кърпата ме докосва, аз застивам. Умът ми се изпразва и аз налагам на тялото си да изтърпи това докосване. Застанал съм напрегнат пред нея, не помръдвам. Нали действаме по нейния начин. Започвам да дишам, обзет от странна смесица от страх, любов и очарование, и очите ми следват пръстите й, докато тя внимателно води ръката ми и бърше гърдите ми.
— Мисля, че вече си сух — решава и отпуска ръка.
Погледите ни се срещат в огледалото.
Желая я. Имам нужда от нея. Казвам й го.
— И аз имам нужда от теб — отвръща тя и очите й потъмняват.
— Позволи ми да те любя.
— Да! — отвръща тя и аз я поемам в ръце, устните ми са върху нейните, и я пренасям в спалнята. Оставям я върху леглото и с безкрайно грижовност и нежност й показвам колко много я ценя, почитам и уважавам.
Колко много я обичам.
Аз съм преродено същество. Нов Крисчън Грей. Влюбен съм в Анастейжа Стийл, а по-важното е, че тя ме обича. Момичето, разбира се, трябва да отиде да му прегледат главата, но в момента съм благодарен, изморен и щастлив.
Лежа до нея и си представям свят, пълен с възможности. Кожата на Ана е мека и топла. Не мога да спра да я докосвам, докато се гледаме в спокойствието, възцарило се след бурята.
— Значи си можел да бъдеш нежен. — Очите й блестят весело.
Единствено с теб.
— Хмм… така изглежда, госпожице Стийл.