Тя се усмихва и виждам съвършените й бели зъби.
— Първия път, когато… хм… го правихме, не беше особено нежен.
— Така ли? — Изтеглям кичур от косата й и го навивам на показалеца си. — Когато ти отнех девствеността ли?
— Не си я отнел! Струва ми се, че ти се отдадох съвсем свободно и доброволно. И аз те желаех, и ако си спомням вярно, изпитах огромно удоволствие. — Усмивката й е срамежлива, но топла.
— И аз така си спомням, госпожице Стийл. На вашите услуги. Което означава, че си моя напълно.
— Твоя съм. Исках да те попитам нещо.
— Питай.
— За биологичния ти баща… знаеш ли кой е?
Въпросът й е напълно неочакван. Клатя глава. Тя ме изненадва отново. Нямам никаква представа какви мисли се въртят в умното й мозъче.
— Нямам представа. Не е животното, което й беше сводник. И добре, че не е.
— Откъде знаеш?
— От нещо, което ми каза баща ми… което ми каза Карик.
Тя ме гледа изпълнена с очакване, чака отговор.
— Страшно си жадна за информация, Анастейжа — въздишам и клатя глава. Не обичам да мисля за онова време от живота си. Трудно ми е да отделя спомените от кошмарите. Тя обаче настоява. — Сводникът открил трупа на проститутката наркоманка и позвънил в полицията. Обаче чак след четири дни. Затворил вратата, когато излизал… оставил ме с нея… с трупа й.
Мама спи на пода.
Спи от много време.
Не се буди.
Викам я. Разтърсвам я.
Тя не се буди.
Потръпвам и продължавам.
— По-късно го разпитали в полицията. Категорично отрекъл да имам нещо общо с него и според Карик изобщо не приличал на мен.
И слава богу.
— Спомняш ли си го?
— Не мисля често за тази част от живота си, Анастейжа. Да, спомням си го. Никога няма да го забравя. — В гърлото ми се надига горчилка. — Може ли да говорим за нещо друго?
— Извинявай. Не исках да те разстроя.
— Това е стара история, Ана. Не ми се мисли за нея.
Тя ме поглежда виновно и разбира, че е прекалила с въпросите, затова сменя темата.
— Тогава каква е тази изненада, за която ми спомена?
А-ха. Спомня си значи. С това вече мога да се справя.
— Какво ще кажеш да излезем на въздух? Искам да ти покажа нещо.
— Разбира се.
Супер! Первам я по дупето.
— Обличай се. Най-добре по дънки. Надявам се Тейлър да ти е сложил дънки в багажа.
Скачам от леглото, развълнуван, че ще заведа Ана на плаване, и тя ме наблюдава как си обувам слипа.
— Хайде — смъмрям я и тя се ухилва.
— Просто се наслаждавам на гледката — заявява тя.
— Изсуши си косата — командвам.
— Тиранин както винаги — отбелязва тя и аз се навеждам, за да я целуна.
— Това никога няма да се промени, бебчо. Не искам да се разболееш.
Тя извива очи.
— Знаете ли, госпожице Стийл, още ме сърбят ръцете.
— Радвам се да го чуя, господин Грей. Вече започвах да си мисля, че губите способностите си.
Я! Смесени сигнали от госпожица Стийл.
Не ме изкушавай, Ана.
— Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. — Вадя от сака пуловер, посягам към телефона и приготвям останалите си неща.
Готов съм, но се оказва, че Ана е облечена и си суши косата.
— Събери си нещата. Ако е безопасно, довечера ще се приберем, ако не, ще останем.
Влизаме в асансьора. Възрастна двойка се дръпва, за да ни направи място. Ана ме поглежда и се подсмихва. Стискам ръката й и се усмихвам широко, спомням си целувката.
Майната им на документите.
— Няма да ти позволя да забравиш — прошепва тя, така че само аз я чувам. — Първата ни целувка.
Изкушавам се да повторим и да скандализираме възрастната двойка, но се задоволявам с дискретна целувка по бузата, при което тя се изкисква.
На рецепцията съобщаваме, че напускаме, и хванати за ръце пресичаме фоайето.
— Къде точно отиваме? — пита Ана, докато чакаме колата.
Докосвам носа си отстрани и намигам, опитвам се да скрия вълнението си. По лицето й се разлива широка усмивка, също като моята. Навеждам се и я целувам.
— Имаш ли представа колко щастлив ме правиш?
— Да… определено. Защото и ти ме караш да се чувствам по същия начин.
Служителят докарва R8.
— Страхотна кола, господине — казва, докато ми подава ключовете. Давам му бакшиш и той отваря вратата на Ана.
Насочвам се към Четвърто авеню; слънцето грее, момичето ми е до мен, от стереото се носи приятна музика.
Задминавам А3 и неочаквано се сещам за съсипаната кола на Ана. Разбирам, че не съм мислил за Лейла и откаченото й поведение през изминалите часове. Ана умее да ме разсейва.
Тя е много повече от човек, който умее да те разсейва, Грей.