Може би трябва да й купя нещо друго.
Точно така. Нещо друго. Няма да е ауди.
Волво.
Не. Баща ми има волво.
Беемве.
Не. Мама има.
— Налага се да се отклоним за малко — казвам й. — Няма да се забавим много.
— Добре.
— Трябва да ти вземем нова кола — обяснявам.
— Няма ли да е ауди?
Не, няма да ти купя кола като на всичките си подчинени.
— Реших, че може да искаш друга кола.
— Сааб ли? — пита тя весело.
— Да. Девет-три. Ела.
— Какво толкова им харесваш на чуждите коли?
— Немците и шведите произвеждат най-безопасните коли на света, Анастейжа.
— Мислех, че вече си ми поръчал ново ауди А3.
— Мога да го откажа. Ела. — Слизам от колата и й отварям вратата. — Дължа ти подарък за завършването.
— Крисчън, наистина няма нужда да го правиш.
Настоявам, че има, и влизаме в шоурума. Консултантът ни посреща с подкупваща усмивка.
— Казвам се Трой Търниански. Сааб ли си търсите, господине? Втора ръка ли? — Потрива ръце, предусетил продажба.
— Нов — отсичам.
— Имате ли предвид конкретен модел, господине?
— Спортен седан девет-три.
Ана ме поглежда въпросително.
Да, бях си наумил да направя тест драйв с такъв.
— Отличен избор, господине.
— Какъв цвят, Анастейжа? — питам.
— Хм… Черен? — Тя свива рамене. — Наистина няма нужда да го правиш.
— Черното не се вижда лесно нощем.
— Ти имаш черна кола.
Не става въпрос за мен. Поглеждам я многозначително.
— Тогава яркожълт — заявява тя и замята коса през рамо — с раздразнение, струва ми се.
Мръщя й се.
— Какъв цвят искаш да избера? — Тя скръства ръце.
— Сребрист или бял.
— Тогава сребрист — отвръща тя и казва, че не е имала нищо против аудито.
Търниански усеща, че продажбата му се изплъзва, и се намесва.
— Може би искате кабрио, мадам?
Ана грейва и Търниански въодушевено пляска с ръце.
— Кабрио ли? — питам и извивам вежди. Тя се изчервява от неудобство.
Госпожица Стийл би искала кабрио и аз не мога да си намеря място от радост, че съм открил нещо, което харесва.
— Каква е статистиката за безопасността на кабриото? — питам продавача, който е подготвен и изрежда статистика като от брошура и друга информация. Поглеждам Ана, тя е широко усмихната. Търниански бързо отива до бюрото си, за да провери наличността на чисто нови кабриолети „9–3“.
— С каквото и да сте се надрусали, и аз бих желал да опитам, госпожице Стийл. — Привличам я до себе си.
— Надрусана съм с вас, господин Грей.
— Така ли? Защото определено изглеждате друсана. — Целувам я. — И ти благодаря, че прие колата. Стана по-лесно от предишния път.
— Е, това не е ауди А3.
— Аудито не беше кола за теб.
— Харесваше ми.
— Господине? Открих един сааб девет-три в представителството ни в Бевърли Хилс. Можем да ви го докараме до два дни — триумфално заявява Трой.
— Нов ли е?
— Да, господине.
— Отлично. — Подавам му кредитната си карта.
— Бихте ли дошли насам, господин… — консултантът поглежда името на картата — Грей.
Следвам го до бюрото.
— Можете ли да я доставите за утре?
— Ще се постарая, господин Грей. — Той кима и започваме да попълваме документите.
— Благодаря — казва Ана, когато тръгваме.
— Моля, Анастейжа.
Тъжният глас на Ива Касиди изпълва колата, когато включвам двигателя.
— Кой пее? — пита Ана и аз й казвам.
— Има прелестен глас.
— Да, имаше.
— О!
— Почина млада. — Прекалено млада.
— О! — Ана ме поглежда замислено.
Спомням си, че одеве не си е дояла закуската, и я питам дали е гладна.
Не изпускам нищо, Ана.
— Да.
— Тогава първо ще обядваме.
Давам газ по Елиът Авеню и се насочвам към Елиът Бей Марина. Флин е прав. Приятно ми е да пробвам нещата по нейния начин. Поглеждам Ана, потопила се в музиката, докато оглежда пейзажа. Доволен съм и развълнуван от онова, което съм планирал за следобеда
Паркингът на марината е препълнен, но успявам да открия свободно място.
— Тук ще обядваме. Ще ти отворя вратата — заявявам, когато Ана понечва да слезе от автомобила. Двамата тръгваме прегърнати към брега.
— Колко много яхти! — възкликва тя.
И една от тях е моя.
Заставаме на алеята и наблюдаваме как яхтите излизат в пролива. Ана се загръща с якето си.
— Студено ли ти е? — Притискам я към себе си.
— Не, просто се възхищавам на гледката.
— Мога да й се наслаждавам цял ден! Насам.
Влизаме в „Ес Пи“, крайбрежния ресторант и бар, където ще обядваме. Вътре се оглеждам за Данте, брата на Клод Бастил.