— Господин Грей! — Той ме вижда преди аз да го забележа. — Какво ще обичате днес?
— Добър ден, Данте. — Настанявам Ана на един от столовете на бара. — Тази прелестна дама е Анастейжа Стийл.
— Добре дошли в „Ес Пи Плейс“. — Данте се усмихва широко на Ана и по черните му очи разбирам, че е заинтригуван.
— Какво ще пиете, Анастейжа?
— Викай ми Ана, моля те — казва тя и ме поглежда, — и ще пия каквото си поръча Крисчън.
Ана се съобразява с мен, също както на бала. Това ми харесва.
— Аз ще пия бира. Това е единственият бар в Сиатъл, където предлагат „Аднамс Иксплорър“.
— Бира ли?
— Да. Ако обичаш, две бири, Данте.
Данте кима и поставя напитките на бара, а аз казвам на Ана, че чаудърът от морски дарове е страхотен. Данте записва поръчката ни и ми намига.
Да, тук съм с жена, която не ми е роднина. За пръв път се случва, знам.
Насочвам вниманието си към Ана.
— Как започна бизнеса? — пита тя и отпива глътка бира.
Разказвам й накратко. С парите на Елена и разумни, но рисковани инвестиции успях да натрупам капитал. Първата фирма, която придобих, щеше да фалира; разработваше захранващите системи за мобилни телефони, като използваше графенови батерии, но „Ар енд Ди“ бяха изчерпали капитала си. Патентът, който държаха, си струваше, затова запазих ключовите им таланти, Фред и Барни, които сега са двамата ми главни инженери.
Разказвам на Ана за работата по соларната технология и за вътрешния пазар, и за развиващите се страни, и за иновативното проучване при разработването на акумулаторни батерии. Все критични инициативи, след като се знаеше, че горивата са на изчерпване.
— Следиш ли ми мисълта? — питам, когато ни донасят чаудъра. Много ми е приятно, че тя се интересува от дейността ми. Дори родителите ми отчаяно се стараят да не заспят, когато им разказвам за работата си.
— Възхитена съм — отвръща тя. — Всичко свързано с теб ме очарова, Крисчън.
Думите й ме окуражават, затова продължавам историята си, как съм купил и продал други фирми, как съм запазил онези, които отговарят на разбиранията ми, раздробявал съм и съм продавал трети.
— Сливане и присъединяване — обобщава тя.
— Все същото. Преди две години се насочих към корабостроене, а оттам към подобряване на производството на храни. Тестовите ни обекти в Африка въвеждат нови инженерни техники за по-високи добиви.
— Нахрани света — шегува се Ана.
— Да, нещо такова.
— Какъв филантроп.
— Мога да си го позволя.
— Направо страхотно — отбелязва Ана и загребва лъжица чаудър.
— Едно от любимите ми занимания — отвръщам.
— Нали ми каза, че обичаш да плаваш. — Ана сочи към яхтите.
— Да. Идвам тук още от дете. С Елиът се научихме да плаваме в школата тук. Ти умееш ли да плаваш?
— Не.
— И с какво се забавлява една млада жена от Монтесано? — Отпивам глътка бира.
— Чете.
— Ти винаги стигаш до книгите, нали?
— Да.
— Какво се случи между Рей и майка ти?
— Според мен се отчуждиха. Мама е невероятна романтичка, докато Рей е по-практичен. Тя цял живот е живяла във Вашингтон. Искаше приключения.
— Откри ли ги?
— Откри Стив. — Тя помръква, сякаш като споменава името му, в устата й се появява гаден вкус. — Но никога не говори за него.
— Така ли?
— Да. Не мисля, че това е щастлив период от живота й. Питала съм се дали не съжаляваше, че е напуснала Рей.
— А ти остана с него.
— Да. Той имаше много по-голяма нужда от мен, отколкото мама.
Разговаряме свободно и приятно. Ана е добра слушателка и този път е много по-открита за себе си. Може би защото сега знае, че я обичам.
Обичам Ана.
Ето. Видя ли, че не боли, Грей?
Тя ми обяснява колко мрази живота в Тексас и Вегас заради жегата. Предпочита по-хладния климат на Вашингтон.
Надявам се да остане във Вашингтон.
Да. С мен.
И да се пренесе при мен ли?
Грей, май избързваш.
Заведи я на плаване.
Поглеждам си часовника и допивам бирата.
— Тръгваме ли?
Плащаме и излизаме на приятното лятно слънце.
— Исках да ти покажа нещо.
Хванати за ръце минаваме покрай по-малките закотвени яхти. Мачтата на „Грейс“ се извисява над по-скромните плавателни съдове наоколо. Нетърпението ми расте. Не съм плавал от доста време, а сега ще заведа и момичето си. Отклоняваме се от крайбрежната алея и излизаме на дока, след това тръгваме по тесния понтон. Спираме пред „Грейс“.
— Реших да излезем в морето днес. Това е моята яхта.
Моят катамаран. Моята радост и гордост.
Ана е впечатлена.
— Създадена е от моята компания. Проектирана е от най-добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с…