— Добре… — вдига ръце Ана. — Успя да ме объркаш, Крисчън.
Не се увличай, Грей.
— Страхотна яхта.
— Изглежда невероятно, господин Грей.
— Така си е, госпожице Стийл.
— Как се казва?
Поемам ръката й и й показвам името „Грейс“, написано с калиграфски стил отстрани.
— На майка си ли си я кръстил? — пита изненадано Ана.
— Да. Странно ли ти се струва?
Тя свива рамене, не знае какво да каже.
— Аз обожавам майка си, Анастейжа. Защо да не кръстя яхтата си на нея?
— Не, не че… просто…
— Грейс Тревелиан-Грей ми спаси живота, Анастейжа. Дължа й всичко.
Усмивката й е несигурна и аз се питам какви мисли й се въртят в главата, какво ли съм направил, за да реши тя, че не обичам мама.
Добре, веднъж казах на Ана, че нямам сърце — но винаги е имало място за семейството ми в онази част, останала в гърдите ми. Дори за Елиът.
Нямах представа, че има място за друг.
Само че там се е криело местенце само като за Ана.
И тя го изпълни до пръсване.
Преглъщам, докато се опитвам да осмисля дълбочината на чувството, което изпитвам към нея. Тя съживи сърцето ми, върна го към живот.
— Искаш ли да се качим? — питам преди да изтърся някоя глупост.
— Да, разбира се.
Тя стиска ръката ми и ме следва, докато крача по трапа към кърмата. Мак се появява и стряска Ана, когато отваря плъзгащите се врати към салона.
— Господин Грей! Добре дошли! — Двамата се ръкуваме.
— Анастейжа, това е Лиам Макконъл. Лиам, това е приятелката ми Анастейжа Стийл.
— Много ми е приятно — казва Ана на Лиам.
— Казвайте ми Мак. Добре дошли на борда, госпожице Стийл.
— Ана, моля.
— Как я намираш, Мак? — питам.
— Готова е за морето, господин Грей — отвръща той широко усмихнат.
— Ами тогава да отплаваме.
— Ще я изведете ли?
— Да — отвръщам. Не бих пропуснал това за нищо на света. — Едно кръгче, Анастейжа?
Влизаме през плъзгащите се врати. Ана оглежда салона и аз усещам, че е впечатлена. Интериорът е на шведски дизайнер, който живее в Сиатъл, линиите са изчистени, от светъл дъб, който придава светлина и блясък на салона. Постарал съм се да пресъздам същата атмосфера навсякъде на „Грейс“.
— Това е каюткомпанията. В съседство е камбузът — казвам и посочвам. — Баните са от двете страни. — Соча отново и я превеждам през малка врата към каютата си. Ана ахва, когато вижда леглото. — Това е голямата каюта. Ти си първото момиче, което влиза тук, изключвам семейството. — Прегръщам я и я целувам. Те не се броят. — Може да опитаме леглото — шепна до устните й. — Само че не сега. Ела, Мак скоро ще вдигне котва. — Водя Ана обратно в големия салон. — Там е офисът, а отпред има още две каюти.
— Колко души могат да спят на борда?
— Шестима. Досега обаче съм канил само семейството си. Обичам да плавам сам. Но не и когато ти си тук. Трябва да те държа под око. — От един шкаф до плъзгащата се врата вадя яркочервена спасителна жилетка.
— Стой мирна. — Нахлузвам я през главата й и затягам всички ремъци.
— Обичаш да ме завързваш, нали?
— По всякакъв начин. — Намигам.
— Ти си перверзник.
— Знам.
— Моят перверзник — шегува се тя.
— Да, твоят.
След като затягам всички каишки, стискам спасителната жилетка отстрани и я целувам бързо.
— Завинаги — казвам и я пускам, без да й дам възможност да отговори. — Ела.
Излизаме навън и се качваме по стълбите към палубата и рубката.
Долу, на дока, Мак освобождава въжето и скача на борда.
— Тук ли си научил всичките си трикове с въжета? — преструва се на наивна Ана.
— Моряшките възли се оказаха полезни. Май нещо сте любопитна, госпожице Стийл. Обичам да любопитствате. С най-голямо удоволствие ще ви покажа на какво съм способен с въже.
Ана притихва и разбирам, че съм я стреснал.
По дяволите.
— Хвана се. — Тя се киска, доволна от себе си.
Това изобщо не е честно. Присвивам очи.
— По-късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата. — Сядам на капитанския стол и паля моторите с петдесет и пет конски сили. Изключвам въздушното витло, докато Мак е на горната палуба, стиснал перилата, след това скача на задната палуба, за да освободи задните въжета. Маха ми с ръка и аз се обаждам на бреговата охрана за разрешение за отплаване.
Подкарвам „Грейс“, премествам превключвателя и намалявам оборотите. Красивата ми яхна изпълзява от водното си легло.