Удоволствието й е неприкрито и тя се смъква надолу, за да седне върху бедрата ми. Стиска члена ми и се навежда, за да целуне главичката. Косата й се разстила, обгръща члена ми като завеса, докато ме поема в устата си.
Мама му стара. Колко еротично.
Тя ме поглъща, смуче силно, драска ме със зъби.
Стена и извивам бедра, за да вляза по-дълбоко в устата й.
Тя ме пуска, скъсва станиоловото пакетче и нахлузва презерватива на твърдия ми член. Протягам ръце, за да й помогна да запази равновесие, и тя ги хваща и двете, а след това бавно, съвсем бавно, се спуска върху мен.
О, господи.
Толкова е хубаво.
Затварям очи и отмятам ръка назад, докато тя ме обладава. Отдавам й се напълно.
Тя стене и аз поставям ръце на ханша й, повдигам я нагоре, после я спускам, натискам, поглъщам я.
— О, бебчо — прошепвам и искам повече. Много повече.
Сядам така че носовете ни се допират, обхващам дупето й с бедра, както съм потънал дълбоко в нея. Тя ахва и стиска ръцете ми, докато аз държа главата й и се вглеждам в красивите й очи, очи, в които блести любов и желание.
— О, Ана! Какво ме караш да изпитвам — признавам и я целувам с невъздържана страст.
— Обичам те — стене тя и аз затварям очи.
Ана ме обича.
Превъртам се върху нея — краката й са сключени на кръста ми — и я поглеждам с почуда.
И аз те обичам. Повече отколкото можеш да предположиш.
Бавно, нежно, внимателно, започвам да се движа, наслаждавам се на всеки великолепен сантиметър от нея.
Това съм аз, Ана.
Целият.
И аз те обичам.
Обхващам главата й с ръка, притискам я като пашкул в прегръдката си, докато тя гали ръцете ми, косата, задника, с пръстите си. Целувам я по устата, по брадичката, по челюстта. Водя я към неподозирани висини, докато накрая тя не се озовава на ръба. Тялото й започва да трепери. Тя диша тежко, готова е.
— Точно така, бебчо… направи го за мен… Моля те… Ана.
— Крисчън! — провиква се тя, докато свършва, и аз свършвам заедно с нея.
Следобедното слънце нахлува през люковете, хвърля водни отражения върху тавана на каютата. Толкова е тихо и спокойно тук. Защо да не обиколим света с яхта, само двамата, аз и Ана.
Тя се е унесла до мен.
Красивото ми страстно момиче.
Ана.
Спомням си, че си мислех как тези три букви имат силата да нараняват, но сега вече знам, че имат и силата да лекуват.
Тя не знае какъв си в действителност.
Мръщя се към тавана. Тази мисъл не ме оставя на мира. Защо?
Защото искам да съм откровен с нея. Флин мисли, че трябва да й се доверя и да й кажа, но не ми достига смелост.
Тя ще си тръгне.
Не. Пропъждам тази мисъл и се наслаждавам да лежа до нея още няколко минути.
— Мак скоро ще се върне.
С огромно съжаление нарушавам приятното мълчание.
— Хмм — прошепва тя, но отваря очи и се усмихва.
— Колкото и да ми се иска да лежа тук с теб цял следобед, ще се наложи да му помогна с яхтата. — Целувам я по устните.
— В момента си невероятно красива, Ана, разрошена и секси. Караш ме да не мога да ти се наситя.
Тя гали лицето ми.
Тя ме вижда.
Не. Ана, ти не ме познаваш.
С нежелание ставам от леглото и тя се преобръща и ляга по корем.
— И тебе си те бива, капитане — отбелязва доволно, докато се обличам.
— Капитан, а? — питам иронично. — Е, аз съм господар на тази яхта.
— Вие сте господар на сърцето ми, господин Грей.
Искам да бъда твой господар по различен начин, но и така става. Струва ми се, че и така ще се справя. Целувам я.
— Ще се кача на палубата. В банята има душ, ако искаш. Имаш ли нужда от нещо друго? Нещо за пиене?
Тя е развеселена и аз знам, че причината съм аз.
— Какво има? — питам.
— Ти.
— Какво аз?
— Кой си ти и какво си направил с Крисчън?
— Той не е много далеч, бебчо — отвръщам и безпокойството се увива като бръшлян около сърцето ми. — Съвсем скоро ще го видиш, особено ако не се надигнеш.
Плясвам я по дупето и тя се смее и прописква едновременно.
— Уф, как ме уплаши!
— Виж ти. Защото изпращаш смесени сигнали, Анастейжа. Човек направо не може да върви в крак. — Целувам я бързо. — До скоро, бебчо. — Оставям я да се облече.
Мак пристига след пет минути и двамата заедно качваме лодката на мястото й на кърмата.
— Как беше приятелят ти? — питам.
— В добро настроение.
— Можеше да останеш повече — отвръщам.
— И да пропусна връщането?
— Да.
— Няма начин, не мога да се отделя за толкова дълго от тази дама — отвръща Мак и гали корпуса на „Грейс“.