Ухилвам се.
— Разбирам те напълно.
Телефонът ми бръмчи.
— Здравей, Тейлър — отговарям аз и в същия момент Ана отваря плъзгащите се врати на салона. В ръка стиска обезопасителната жилетка.
— Добър ден, господин Грей. Апартаментът е чист — уведомява ме Тейлър.
Привличам Ана до себе си и я целувам по косата.
— Чудесна новина.
— Проверих всички стаи.
— Добре.
— Освен това прегледахме записите от охранителните камери за последните три дни.
— Да.
— Доста интересно.
— Наистина ли?
— Госпожица Уилямс е влизала по стълбите.
— Противопожарното стълбище ли?
— Да. Имала е ключ и е изкачила всички етажи, за да се добере до апартамента.
— Ясно. — Леле, яко изкачване.
— Ключалките са сменени и можете да се върнете, безопасно е. Багажът ви е взет. Тази вечер ли ще се върнете?
— Да.
— Кога да ви очакваме?
— Довечера.
— Добре, господине.
Затварям и Мак пали двигателите.
— Време е да се връщаме. — Целувам бързо Ана и закопчавам предпазната жилетка.
Ана се оказва послушна и изпълнена с готовност помощничка. Двамата с нея прибираме грота, кливера и спинакера, докато Мак управлява. Уча я как да връзва три различни възела. В това не е особено добра и аз едва се сдържам да не се разсмея.
— Някой ден може и да те завържа — кани се тя.
— Първо ще трябва да ме хванете, госпожице Стийл. — Отдавна не ми се е случвало някой да ме върже и не съм сигурен, че вече ще ми хареса. Потръпвам, като си помислям колко безпомощен ще бъда за докосванията й. — Искаш ли да обиколим по-подробно „Грейс“?
— О, да, тя е красавица.
Ана е в прегръдката ми на руля, точно преди да се върнем в марината. Изглежда изключително щастлива.
Затова и аз съм щастлив.
Тя е очарована от „Грейс“ и всичко, което съм й показал. Дори двигателния отсек.
Беше забавно. Поемам си дълбоко дъх, солената вода във въздуха прочиства душата ми. Спомням си един цитат от любимата си книга — „Вятър, пясък и звезди“.
— Поезията на мореплаването е стара като света — прошепвам в ухото й.
— Това ми звучи като цитат.
— Да, цитат е. От Антоан дьо Сент Екзюпери.
— О… Обожавам „Малкият принц“.
— И аз.
Когато вкарвам яхтата в пристанището, вече се свечерява. Тълпата, събрала се да наблюдава, се разпръсква, когато Мак скача на дока, за да върже яхтата за кнехта.
— Добре дошла — казвам на Ана и както обикновено, не ми се иска да сляза от „Грейс“.
— Благодаря. Прекарах си идеално.
— И на мен така ми се стори. Няма да е зле да изкараш един курс по ветроходство, за да можем да излизаме за по няколко дни само двамата.
Или пък можем да поплаваме по света, Ана, само ние двамата.
— С удоволствие. Така ще можем да опитаме спалнята пак… и после пак.
Целувам я под ухото.
— Хмм… Нямам търпение, Анастейжа. — Тя потръпва от удоволствие. — Хайде, апартаментът е чист. Можем да се върнем.
— А багажът ни в хотела?
— Тейлър вече го е прибрал. Днес, след като с хората си претърси „Грейс“.
— Този нещастник изобщо спи ли?
— Спи. Просто си върши работата, Анастейжа, и много го бива. Джейсън е истинска находка.
— Кой Джейсън?
— Джейсън Тейлър.
Ана се усмихва нежно.
— Много държиш на Тейлър — отбелязвам.
— Да, държа. Мисля, че Тейлър се грижи много добре за теб. Затова го харесвам. Струва ми се любезен, сигурен и верен. Прилича ми на добродушен чичко.
— Чичко ли?
— Да.
— Добре, нека е чичко.
Ана прихва.
— О, Крисчън, кога най-после ще пораснеш?
Какво?
Тя ми се кара.
Защо?
Защото съм настроен закрилнически ли? Може това да е детинска проява.
Може и да е.
— Опитвам се — отвръщам.
— Личи си, че полагаш огромни усилия — потвърждава тя и вдига поглед към тавана.
— Само какви спомени събуждаш в мен, когато ми се блещиш така, Анастейжа!
— Е, ако слушкаш, може да поосвежим някой от тези спомени.
— Да слушкам ли? Наистина, госпожице Стийл, какво ви кара да смятате, че искам да ги освежавам?
— Може би грейналите ти като коледна елха очи, когато го казах.
— Вече ме познаваш наистина добре — отбелязвам.
— Бих искала да те опозная повече.
— И аз теб, Анастейжа. Хайде, да тръгваме. — Мак е спуснал трапа и с Ана слизаме на дока. — Благодаря, Мак. — Стискам му ръката.
— За мен винаги е огромно удоволствие, господин Грей. Довиждане, Ана, радвам се, че се запознахме.
— Приятен ден, Мак, и ти благодаря — отвръща Ана и ми се струва малко срамежлива.
Тръгваме по крайбрежната алея и оставяме Мак на „Грейс“.