— Няма да улуча, ако продължиш да правиш така — оплаква се.
— Не ми пука дали ще улучиш, бебчо. Просто исках да те видя такава — разсъблечена, изтегната върху моята билярдна маса. Нямаш представа колко секси изглеждаш!
Тя се изчервява и си играе с бялата, докато се опитва да се прицели. Галя задника й. Красивият задник, съвсем гол, защото е с прашки.
— Горе вляво — казва тя и удря бялата топка. Плясвам я и тя изквичава. Бялата топка целува черната, но черната отскача далече от джоба и пропуска.
Галя отново дупето й.
— А, май се налага да опиташ още веднъж. Трябва да се съсредоточиш, Анастейжа.
Тя завъртя дупе под ръката ми, сякаш моли за още.
Засега й харесва, затова отивам до края на масата, за да наглася черната топка и да взема бялата — търкалям я по масата чак до нея.
Тя хваща топката и започва да се прицелва отново.
— Момент — предупреждавам. — Почакай.
Не бързай толкова, госпожице Стийл.
Отново заставам зад нея, но този път галя лявото бедро и дупето.
Обожавам задничето й.
— Прицели се — прошепвам.
Тя стене и отпуска глава на масата.
Не се отказвай още, Ана.
Тя си поема дълбоко дъх, вдига глава, измества се надясно и аз я следвам. Тя се навежда отново над масата и удря топката. Топката отскача и в същия момент аз я удрям. Силно. Черната пропуска.
— О, не! — пъшка тя.
— Още веднъж, бебчо. И ако този път пропуснеш, наистина ще си го получиш. — Нагласявам отново черната и се връщам зад нея, отново галя красивото й дупе. — Можеш да го направиш — настоявам.
Тя намества дупето си в ръката ми и аз я плясвам игриво.
— Нетърпелива ли сте, госпожице Стийл? — питам.
В отговор тя стене.
— Хайде да се отървем от това тук. — Смъквам прашките й и ги хвърлям върху дънките. Както съм коленичил зад нея, целувам бузите на дупето й. — Хайде, бебчо.
Тя е разтревожена, пръстите, палците не я слушат, приготвя се неумело да стреля, но в бързината пропуска. Стиска очи и чака да я плесна. Вместо това аз се навеждам и я притискам към сукното. Вземам щеката от ръката й и я оставям настрани.
Време е за истинското забавление.
— Не улучи — прошепвам до ухото й. — Сложи си ръцете на масата.
Членът ми се опитва да се пребори с ципа.
— Сега ще те напляскам и следващия път може би няма да пропуснеш. — Премествам се до нея, за да мога да се прицеля по-добре. Тя стене и затваря очи, дишането й става по-задъхано. Галя я отзад с една ръка. С другата я придържам и увивам пръсти в косата й.
— Разкрачи се — прошепвам и посягам към пъхнатата в джоба ми линия. Тя се колебае, затова я плясвам с линията, която издава приятен плясък върху дупето й. Тя ахва, но не казва нищо, затова я удрям отново.
— Краката — нареждам. Тя се подчинява и аз я удрям отново. Тя стиска очи, търпи болката, но не ме кара да спра.
О, любима.
Пляскам я отново, след това отново, и тя стене. Кожата й порозовява от ударите, а пък дънките ми стават нетърпимо тесни, докато ограничават възбудата ми. Пляскам я отново и отново. И съм загубен. Загубен в нея. Тя ме притежава. Тя прави това заради мен. И на мен ми харесва. Обичам я.
— Стига — иска тя.
Пускам линията, без дори да се замислям, пускам и нея.
— Достатъчно ли ти е? — питам.
— Да.
— Сега искам да те чукам — прошепвам с дрезгав глас.
— Да — с копнеж моли тя.
И тя го иска.
Задничето й е порозовяло и тя си поема дълбоко дъх.
Дръпвам ципа на панталоните и освобождавам члена си, след това пъхвам два пръста в нея, движа ги в кръгчета, наслаждавам се на готовността й.
Нахлузвам бързо презерватив, след това се нагласявам зад нея и влизам бавно. О, да. Няма съмнение, че това е най-любимото ми място на света.
Излизам от нея, придържам ханша й, след това се забивам в нея с такава сила, че тя извиква.
— Пак ли? — питам тихо.
— Да — въздиша тя. — Всичко е наред… Наслаждавай се. Продължавай… отведи ме до края.
О, Ана, с удоволствие.
Забивам се в нея отново и започвам бавен, но изтощителен ритъм, обладавам я отново и отново. Тя стене, вика, докато се забивам в нея. Навлизам с всеки сантиметър. Тя е моя.
Тя започва да се напряга — почти е стигнала края — и аз забързвам, слушам виковете й, докато получава оргазъм и се свива около мен, изписква за последен път и ме повлича със себе си, затова извиквам името й и изпразвам душата си вътре в нея.
Отпускам се тежко върху нея и се опитвам да си поема дъх. Изпълнен съм с благодарност и смирение. Обичам я. Желая я. Винаги ще бъде така.