Прегръщам я и се отпускаме на пода, притискам я до гърдите си. Никога няма да я пусна.
— Благодаря ти, бебчо — прошепвам и обсипвам лицето й с нежни целувки. Тя отваря очи и ми отправя сънена усмивка на задоволство. Аз я притискам отново и галя бузата й. — Бузата ти е порозовяла от сукното.
Тъкмо да отива на дупето ти, любима.
Усмивката й става по-широка под нежните ми докосвания.
— Как беше? — питам.
— Потресаващо — прошепва тя. — Харесва ми грубо, Крисчън, харесва ми и нежно. Харесва ми, че е с теб.
Затварям очи и се удивявам на красивата млада жена в прегръдките ми.
— Ти си невероятна, Ана! Красива, умна, предизвикателна, забавна, секси… всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана. — Целувам я по косата и тя се прозява, което ме кара да се усмихна. — Аз те изтощавам. Хайде! В банята и после в леглото.
Ставам и я изправям на крака.
— Искаш ли да те нося?
Тя клати глава.
— Извинявай, но трябва да се облечеш — не се знае на кого ще се натъкнем в коридора.
В банята врътвам кранчето и наливам щедро количество олио за вана в течащата вода.
Помагам на Ана да се съблече и придържам ръката й, докато влиза вътре. Следвам я бързо и сядаме в двата противоположни края, докато ваната се пълни с гореща вода и ароматна пяна.
Грабвам гъбата и с нея започвам да масажирам левия крак на Ана, палците ми обтриват стъпалото.
— О, толкова е хубаво. — Тя затваря очи и отпуска глава назад.
— Радвам се. — Наслаждавам се на удоволствието й. Косата й е вързана на опашка, увита на хлабав кок, който се клатушка застрашително на върха на главата й. Няколко кичура са се измъкнали, кожата й изглежда сякаш е обсипана с капчици роса и леко жарната от слънцето от следобеда на „Грейс“.
Зашеметяваща е.
Последните два дни бяха забележителни: откаченото поведение на Лейла, намесата на Елена и Ана, умерена и силна през всичкото време. Тя ме смирява. Най-приятно ми е да споделям щастието й. Приятно ми е да я виждам щастлива. Нейната радост е моя радост.
— Може ли да те помоля нещо? — прошепва тя и отваря едното си око.
— Разбира се. Каквото поискаш, Ана, знаеш го.
Тя се изправя и изпъва рамене.
О, не.
— Утре… когато отида на работа… може ли Сойър само да ме остави на входа на службата и после да ме посрещне след работния ден? Моля те, Крисчън. Моля те.
Ръцете ми замръзват.
— Нали се бяхме разбрали.
— Моля те.
Защо настоява толкова?
— А през обедната почивка? — питам аз, отново обезпокоен за безопасността й.
— Ще си взема нещо оттук, за да не се налага да излизам. Моля те.
— Много ми е трудно да ти отказвам — признавам и целувам извивката на стъпалото й. Искам да е в безопасност, докато не заловят Лейла.
Ана ме поглежда с големите си сини очи.
— И няма да излизаш, така ли?
— Няма.
— Добре.
Тя се усмихва с благодарност, поне така ми се струва.
— Благодаря ти — казва и изплисква водата отстрани, докато застане на колене. Поставя ръце на бицепсите ми и ме целува.
— Няма за какво, госпожице Стийл. Как ви е дупето?
— Наболява ме. Но не е чак толкова зле. Водата ми действа успокояващо.
— Радвам се, че ми каза да спра.
— И дупето ми се радва.
Ухилвам се.
— Да си лягаме.
Мия си зъбите и се връщам в спалнята, където Ана вече си е легнала.
— Госпожа Актън не е ли предвидила нощници? — питам. Сигурен съм, че има копринени и сатенени нощници.
— Нямам представа. Харесва ми да нося твоите тениски — отвръща тя сънено.
Господи, тя е изтощена. Навеждам се и я целувам по челото.
Все още ме чака работа, но ми се иска да остана с Ана. Прекарах с нея целия ден и беше прекрасно.
Не искам този ден да свършва.
— Трябва да поработя. Но не искам да те оставям сама. Може ли да се логна в системата в службата с твоя лаптоп? Ще те смущавам ли, ако работя тук?
— Лаптопът и без това не е мой — мърмори тя и затваря очи.
— Напротив — прошепвам, сядам до нея и отварям Макбука. Кликвам на Сафари, логвам се в моя имейл и започвам да прехвърлям пощата.
След като приключвам, пускам имейл на Тейлър, за да му съобщя, че искам Сойър утре да придружи Ана. Единствената важна подробност е да реша къде ще е Сойър, докато Ана е на работа.
Това ще го измислим на сутринта.
Преглеждам си графика. Чака ме среща в осем и трийсет с Роз и Ванеса от придобиване, за да обсъдим проблема с минералите.
Уморен съм.
Ана спи дълбоко и аз се отпускам до нея. Наблюдавам как гърдите й се издигат и спадат при всяко вдишване и издишване. Тя ми е станала безкрайно скъпа за нула време.