— Обичам те, Ана — прошепвам. — Благодаря ти за днешния ден. Моля те, остани.
След тези думи затварям очи.
Понеделник, 13 юни, 2011
Сутрешните новини на Сиатъл ме будят с доклад за предстоящата игра на „Ейнджълс“ с „Маринърс“. Когато обръщам глава, забелязвам, че Ана е будна и ме наблюдава.
— Добро утро — казва тя с ослепителна усмивка. Гали бодливата ми буза с пръсти и ме целува.
— Добро утро, бебчо. — Изненадан съм, че съм спал толкова дълго. — Обикновено се будя преди алармата.
— Настроена е на много рано — оплаква се тя.
— Така е, госпожице Стийл. Трябва да ставам. — Целувам я и ставам от леглото.
Обличам анцуг и си вземам айпода. Надничам при Ана преди да изляза; тя е заспала отново.
Добре. Уикендът й беше наситен с екшън. Както и моят.
Да. Какъв уикенд само.
Едва удържам желанието да я целуна за довиждане и я оставям да спи. Поглеждам през прозореца и виждам, че небето е покрито с облаци, но не забелязвам да вали. Ще изляза да потичам, вместо да се затварям във фитнеса си.
— Господин Грей? — Райън ме пресреща във фоайето.
— Добро утро, Райън.
— Излизате ли, господине? — Той сигурно си мисли, че трябва да тръгне с мен.
— Всичко е наред, Райън. Благодаря ти.
— Господин Тейлър…
— Няма проблем. — Влизам в асансьора и оставям Райън във фоайето несигурен, вероятно разколебан за решението си. Лейла не беше от жените, които стават рано… също като Ана. Струва ми се, че съм в безопасност.
Навън пръска. Пет пари не давам. „Горчиво-сладка симфония“ дъни в ушите ми, докато тичам по Четвърто авеню.
Умът ми се задръства с хаотични образи от случките през изминалите дни: Ана на бала, Ана на яхтата ми, Ана в хотела.
Ана. Ана. Ана.
Животът ми се е преобърнал, дотолкова, че не мога да позная себе си.
Спомням си думите на Елена: „Да не би да обърна гръб на същността си?“
Така ли съм направил?
„Не мога да се променя… “ Думите от песента отекват в главата ми.
Истината е, че ми е хубаво с нея. Хубаво ми е, когато е вкъщи. Искам да остане. За постоянно. Тя внесе смях, спокоен сън, жизненост и любов в сивото ми съществуване. Нямах представа, че съм самотен, докато не се появи тя.
Тя обаче няма да иска да се пренесе при мен. Докато опасността от Лейла продължава да ни грози, е най-разумно да остане, но след като я открият, Ана ще си тръгне. Не мога да я накарам да остане, въпреки че част от мен го иска. Междувременно, ако тя разбере истината за мен, ще си тръгне и няма да иска да ме види никога повече.
Никой не може да обича чудовище.
А когато си тръгне…
Ще настъпи истински ад.
Тичам все по-бързо, опитвам се да се отърва от объркването, докато не усещам единствено горящите си дробове и как маратонките „Найк“ блъскат по паважа.
Когато се прибирам, госпожа Джоунс е в кухнята.
— Добро утро, Гейл.
— Добро утро, господин Грей.
— Тейлър каза ли ти за Лейла?
— Да, господине. Дано я откриете. Тя има нужда от помощ. — На лицето на Гейл се изписва загриженост.
— Определено.
— Разбрах, че госпожица Стийл е все още тук. — Тя ми отправя онази странна усмивчица, която виждам всеки път, когато стане въпрос за Ана.
— Ще остане, докато Лейла представлява опасност. Днес трябва да вземе обяд за службата.
— Добре. Какво искате за закуска?
— Бъркани яйца, препечена филийка.
— Добре, господине.
След като се изкъпвам и се обличам, решавам да събудя Ана. Тя продължава да спи дълбоко. Целувам я по слепоочието.
— Хайде, сънливке, надигай се.
Тя отваря очи и ги затваря веднага, въздиша дълбоко.
— Какво има? — питам.
— Ще ми се пак да дойдеш в кревата.
Не ме изкушавай, мила.
— Вие сте ненаситна, госпожице Стийл. Колкото и да ми харесва тази идея, в осем и половина имам среща, тъй че скоро трябва да тръгвам.
Стреснатата Ана поглежда часовника, изблъсква ме и скача от леглото, втурва се към банята. Аз клатя глава, развеселен от неочаквания й прилив на енергия, пъхвам няколко презерватива в джоба на панталоните си, след това отивам в кухнята, за да закуся.
Никога не се знае, Грей. Вече съм наясно, че е добре да съм подготвен, когато съм около Анастейжа Стийл.
Госпожа Джоунс прави кафе.
— Бърканите яйца ще са готови след малко, господин Грей.
— Супер. И Ана ще дойде след малко.
— И за нея ли да направя бъркани яйца?
— Тя май предпочита палачинки и бекон.
Гейл слага кафе и закуската ми на плота.
Ана пристига след десет минути, облечена в дрехи, които съм купил аз.