Виктория остави чантата си на края на бюрото, свали ръкавиците и канадката и я преметна през облегалката на стола. Жената я наблюдаваше с нескрито любопитство, което беше обичайно за малките градчета като онова в окръг Сискю, където бе израснала самата Виктория. Всъщност Анна Нортън й напомняше собствената й баба.
— Нямам никакво намерение да ви създавам неприятности, госпожо Нортън — рече Виктория и приседна на стола.
— От какво по-точно се интересуваш? — попита жената, като си играеше с кутията цигари.
— Професор Уолтър изследваше феномена как легендите рефлектират върху социалноценностната система. Моите интереси са по-различни. Дойдох в Едгър, защото искам да науча колкото е възможно повече за самия Джаред.
Възрастната жена извади нова цигара и започна да я върти между изкривените си от артрит пръсти.
— Има публикации във вестници и официални документи. Можеш да ги проучиш.
— Благодаря, сигурно ще ми бъдат от полза. Но професор Уолтър спомена, че храни съмнения относно смъртта на Джаред. Някои хора били убедени, че той все още е жив и че няколко инцидента потвърждавали този факт.
Анна запали цигарата и изпусна облаче дим към тавана.
— Признавам, има такива предположения. Някои от местните хора са достатъчно глупави да вярват, че Джаред все още броди из горите като дивак, убива животни с голи ръце, краде храна и ходи на лов за девици по пълнолуние. — Виктория едва сдържа усмивката си, но замълча и Анна продължи: — Останалите са сигурни, че момчето е мъртво от години.
— Мисля, че се досещам за мнението ви по въпроса — рече Виктория и се облегна на стола.
Предразсъдъците и личните предпочитания винаги влияеха върху индивидуалната интерпретация на фактите и Анна Нортън не правеше изключение. Както и самата Виктория. Емоционалната, или по-скоро романтичната й нагласа, а караше да вярва, че Джаред Уайлд е оцелял през всичките тези години, но като учен тя вярваше единствено на факти и доказателства.
— Разбрах, че Джаред е искал да са укрие от закона — рече Виктория. — Така е, нали?
— Не съвсем — рече Анна и смукна от цигарата. — В края на краищата, областният съдия реши да не предявява иск към него. Но Джаред вече беше офейкал.
— Какво точно е направил? Сведенията на професора не бяха пълни.
— Това е дълга история и предполагам, никому няма да навреди, ако ти я разкажа. Някога Джаред беше мил и почтителен. Петгодишен той изгуби баща си във Виетнам. Майка му се разболя от рак и почина, точно когато бе постъпил в гимназията. Нямаше роднини и, за да не отиде в сиропиталище, Боб Симънс, треньорът по баскетбол, го взе при себе си. Джаред беше звездата на отбора и двамата станаха близки приятели. Той остана при Боб и съпругата му, докато завърши училище. Тогава започнаха неприятностите.
— Какви неприятности?
— С Тод Парнъл. Джаред беше местната знаменитост. Беше много привлекателен и момичетата го боготворяха. Тод беше добър атлет, а и не му отстъпваше по външност. Само че Тод произхождаше от фамилията, която управляваше града, гледаше отвисоко на Джаред и не криеше презрението си към него… Фатален се оказа фактът, че и двамата харесваха едно и също момиче. Тод вече беше излизал с Трейси Емерсън, преди тя да се влюби в Джаред. Каква любов! И въпреки че Джаред възнамеряваше да отиде в колеж, заговори се, че ще се женят. Бащата на Трейси съвсем не беше във възторг от идеята, отчасти заради амбицията да омъжи дъщеря си за Парнъл, отчасти защото искаше тя също да продължи образованието си. Кулминацията настъпи, когато плъзна слух, че Трейси е бременна. Оказа се наистина само слух. Но Тод реши, че щом той не може да има Трейси, то и Джаред никога не ще я притежава. Разказват, че Тод и по-големият му брат, Стив, замислили да застрелят Джаред и вероятно биха го сторили. Чичо им беше шериф и семейство Парнъл си въобразяваха, че стоят над закона. Без съмнение една нощ Тод издебнал Джаред и Трейси, когато двамата били край реката. Имаше една алея, където влюбените, често се разхождаха. И тогава Тод и Джаред се счепкали. Свадата прераснала в кървав бой и Тод издъхнал.
— Но как е станало?
— Тук започват разногласията. Трейси казва, че Тод нападнал пръв и Джаред трябвало да се защитава. Стив твърди, че видял всичко от мястото, където се криел, и че Джаред продължил да удря Тод, дори след като онзи бил паднал. Стив носел пушка и когато разбрал, че брат му лежи бездиханен, започнал да стреля. И Джаред си плюл на петите. Отбил се вкъщи, взел си някои неща, поел към планините и никой повече не го видя.