Тя взе химикалката и тетрадката си отново и написа: Добре ли си?
– Била съм и по-добре – признах си аз.
Постоянно се завръщаш в твоето лошо място, добави тя. И аз си имам такова. Но ако стоя там твърде дълго, направо се заклещвам като в капан.
Преместих се, така че да мога да обвия раменете ù с ръка и да я притегля по-близо.
Не е необходимо да ходиш там сама. Тя направи пауза, като че ли искаше да си събере мислите. Помниш ли, че точно преди да напусна Ийст Ривър, ти обяснявах как имам да ти казвам нещо, но не знам как точно да го сторя?
– Да – всеки спомен за този ден бе като забиване на пирон в сърцето ми.
Не толкова, че не знаех как да ти го кажа – исках думите да са по-удачните. Предполагам, че трябваше да са по-красиви. Но Лий ми каза, че няма значение и че понякога най-простичкото е най-доброто. Тя обърна страницата, пишейки думите бързо. Звукът на химикалка, дращеща върху хартия, бе странно успокояващ. Няма значение какво правиш – това никога няма да промени начина, по който ние те обичаме. Аз се гордея с това, че съм ти приятелка.
Взрях се в нея и преглътнах топката в гърлото си.
– Благодаря ти. И аз се чувствам по същия начин към теб. Най-щастливият ден от живота ми беше, когато те срещнах. Нали си спомняш колко уплашена бях...
Не беше това, че си уплашена, написа Зу, а след това добави бързо: Е, може би съвсем малко имаше значение, но искаш ли да знаеш как разбрах, че можем да ти имаме доверие?
Поклатих глава, очарована от този поглед към преценката ù.
Когато хората, които те следваха и търсеха, започнаха наистина да се приближават, ти бе готова отново да започнеш да бягаш, а не да останеш да се криеш зад Бети. Това се случи, тъй като не искаше междувременно да намерят и мен, нали?
– Точно така.
Тя протегна ръце напред, сякаш за да каже: „Ето, виждаш ли“. След което отново вдигна химикалката си. Това означаваше, че никога нямаше да ни завлечеш нарочно в беда. Че си добър човек.
– О, това е страхотно и сериозно предположение! – казах аз. – Можеше просто в момента да съм била в паника, да не съм мислила въобще...
Зу вдигна рамене. По-добре да рискуваш и да помогнеш на някого, отколкото да съжаляваш за онова, което си можел да направиш. Лий ми каза това.
– Това звучи точно като него – отвърнах аз сухо. И беше конкретната причина, поради която с Дунди ни се налагаше да бъдем особено бдителни относно всяко ново дете, с което кръстосвахме пътищата си.
Вие с Лий да не се карате заради онова нещо с паметта?
А! Значи, той или някой друг ù бе казал.
– Не съвсем. – Но като се замислех, какво точно вършехме? Не се държахме един към друг като приятели. Не се държахме както преди. – Малко е сложно. След като му причиних това, отношенията ни постоянно са сложни. И аз приемам напълно отговорността за нещата, но...
Както винаги Зу успя да уцели право в десетката. Мислиш ли, че той не може да ти прости?
С неохота се протегнах покрай нея и издърпах диска на Beach Boys от шкафчето край леглото. Хартията беше мека и започваше да се къса в основата си, вследствие на многото пъти, в които бях отваряла съобщението, прочитала и затваряла наново. Не знам защо допусках, че е нужно да го препрочитам всяка вечер... защо се самонаказвах по този начин.
Зу го прочете, а бръчката между тъмните ù вежди се увеличи. Тя очевидно разпозна почерка му, но когато отново погледна към мен, зърнах в очите ù объркване, а не разбиране.
– Какво?
Тя написа: И какво доказва това?
– Фактът, че той е сметнал за необходимо да напише това, е доста сериозен знак, че предполага, че мога да го сторя отново. Искам да кажа, да му взема спомените. Да го изпратя някъде.
Зу спокойно сгъна бележката, а след това се пресегна да ме закачи по носа с нея, и то с онзи неин патентован поглед от рода на: „Ама ти сериозно ли ми говориш?“.
Долавяйки как все още не я разбирам, тя отново взе тетрадката и химикалката си. ИЛИ... той го е написал, защото се е уплашил, че някой друг може да те накара да го направиш – като например брат му. Той казва, че иска да остане. Това означава, че той иска да остане – с теб, с нас – въпреки че много добре знае какво се е случило. Ти въобще говори ли с него за това? Той знае ли, че ти си я взела? Сега тя ме изгледа доста по-различно. Не трябва да присвояваш неща, които не ти принадлежат.