– Какво, по дя...
– Ръцете ти да са там, където мога да ги виждам! – Не ми беше възможно да контролирам и Франк, и агента едновременно, но Гонзо и Оли елиминираха този проблем. Единият от тях го удари в задната част на черепа с приклада на собствената му пушка, а другият го положи с лице надолу към земята, запуши му устата и го завърза със свински опашки. Той бе извлачен зад камиона, където вече бяха подпрени още четири други омаломощени тела.
Знаех, че някои от децата не бяха разбрали защо се бе наложило да повтаряме тренировката толкова много пъти, но си мисля, че сега, когато бяхме тук, виждаха отговора на безмълвния си въпрос в това колко лесно успявахме да се съберем в строй. Истинската полза от симулациите беше да тренират нервите ти как да се държиш и как да направиш така, че нещо подобно като това тук да се усеща точно толкова нормално, колкото събуждането и отиването до душовете всяка сутрин. Изглежда, че беше сработило, защото дори докато наближавахме вратите, които агентите на СОП бяха оставили отворени, и тихо влизахме в сградата, групата ни ми се стори твърда като камък. Определено изглеждахме достатъчно заплашително, облечени целите в черно и носещи маски.
Коридорът беше тъмен, но от една от стаите се изливаше сноп светлина – третата от дясната страна. Долових как забавям крачка. Мирисът на белина, примесен с този на лимон, боя за обувки и човешко присъствие, ме хвана в задущаваща хватка. На част от мен ù бе напълно ясно, че е абсолютно нормално този лагер да мирише по същия начин като Лазарета в Търмънд. Защо да не ползват същите почистващи препарати, поръчвани централизирано от военните? Ала преди всичко миризмата наоколо успя да обтегне нервите ми.
Гав зае мястото си, клекна и се прицели, докато другите се запромъкваха напред. От отворената врата, която бях съзряла преди малко, към нас прииждаха гласове. Махнах на децата да продължават напред и сама се запромушвах покрай стената, докато Зак не ме хвана за ръката и не посочи към вратата с надпис КС. Контролна стая. Тове бе нашата цел.
Докато се преконфигурирахме, аз хвърлих последен поглед назад към отворената стая – четирима агенти седяха около маса. Униформените им якета бяха нахвърляни върху близкия диван и върху облегалките на столовете. Смееха се и пушеха, раздавайки карти върху някаква тясна маса. Когато Гав и Гонзо застанаха на вратата, видях как един от тях погледна нагоре, а после стрелна очи отново и се устреми към пистолета си, който така и не достигна. Сините преобърнаха масата, запокитиха агентите на СОП към стената и ги накараха да млъкнат, преди дори да бяха смогнали да предупредят по радиостанциите си.
С тези ставаха девет. Нико многократно бе преглеждал материалите от Пат и Томи и беше изброил различните лица в униформи, които бе видял. Двама управляващи лагера, тринайсет агенти на Специален отряд „Пси“. Общо петнайсет мишени.
Двамата със Зак се притиснахме към стената, а аз се протегнах и почуках на вратата на Контролната стая.
– Влез! – извика един глас. Добре беше, че не се пробвахме да нахлуем, тъй като вратата беше заключена отвътре. Долових бръмчене, а след това и изщракване. Зак не изгуби и секунда, преди да я отвори с рамо.
Вътре имаше две млади жени – и двете с черни ризи и панталони. По стените на стаята беше пълно с монитори, които кореспондираха на редиците с компютри. Докато влизахме вътре, повечето от екраните показваха няколко легла и спящите в тях деца, след което се превключиха на коридора, на района отвън, на стаята за забавления от другата страна на коридора. Онази жена, която следеше екраните, изпусна чашата си с кафе върху себе си, щом забеляза какво се случваше отвъд стената. Другата, която стоеше пред някакво табло с прекъсвачи и скали, се обърна и нададе лек вик, когато ни видя. Благодарение на способностите си Зак я залепи за тавана, а секунда преди това и аз бях успяла да проникна в ума на другата контролираща лагера.
Лавина от лица, звуци, цветове, пейзажи потече през ума ми и ме заля с бумтене. Потърсих тези, които ми бяха важни – информация за това как докладваха за статусите си, на какво време. В този промеждутък Зак свали другата пищяща жена, запуши ù устата с парче плат и я завърза със свински опашки за една от тръбите край дясната стена – надалеч от таблото за контрол.