– Разреших си – започна Коул, а гласът му бе обрамчен от лед – да ти събера багажа. Ти приключи тук. Качвай се на малкото си моторче и си отивай у дома.
– Никъде няма да ходя – изражението на Лиъм се вкамени, когато той метна раницата обратно към брат си. – Аз едва сега започвам. Не можеш да ме накараш да си тръгна.
Коул се изсмя с насмешка, но аз бях тази, която отговори. Думите изникнаха в ума ми и изпълниха устата ми като жлъчен сок.
– Не, но пък аз бих могла.
Видях как Зу премести погледа си от Лиъм към мен, а устните ù се разтвориха шокирано. Но това бе нищо в сравнение с болката, която изпитах от това да видя как Лиъм стегна челюстта си и побеля, а очите му запламтяха с ужасяващо, тихо разочарование. Как смееше той да се държи така, сякаш ние сега всъщност извършвахме предателството? Той беше сътворил всичко това зад гърба ми. Усетила бях, че той има някаква тайна, но не очаквах да е от подобна величина. Нищо, което да излагаше на риск безопасността и живота на всяко дете тук.
И защо? Защото бе ядосан на Коул, че бе отхвърлил идеята му? Той очевидно не схващаше как действат тези неща. Беше напуснал Лигата – бе избягал. Прекъснал беше обучението си прекалено рано, за да разбере, че огън се посрещаше с огън.
– Ти си действал зад гърба ми – каза Коул, а в думите му се изливаше горещина – и някак си се свързал с Разпространение, при положение че аз изрично те бях предупредил да не го правиш. Бил си достатъчно глупав да им изпратиш по мейл поверителни файлове, рискувайки те да бъдат прихванати от интернет копоите на Грей, които можеха да ги проследят обратно до нас. Очевидно си ни излъгал, че отиваш да се срещаш с онази група деца, когато всъщност си имал среща с Разпространение, и така си разхитил бензин и време. Прекъсна Операция в действие и постави в опасност всяко едно дете, участващо в нея, включително себе си и децата, които спасихме. И за капак на всичко, Лиъм, вкара в играта и цивилен. Наистина се надявам всичко това да си е заслужавало за теб, защото, докато ти изчезваш оттук, тя остава, за да може да я държим под око и под ключ, докато всичко приключи.
– Моля? – Алис се приближи до него, а кафявите ù очи сипеха мълнии. Тя прошушна на Лиъм: – Ти наистина ме предупреди, че ще е ядосан, но това е...
– Реалността – довърши Коул и протегна ръка. – Дай ми камерата си.
Тя се дръпна назад и притисна с ръка апарата, който сега беше в безопасност в чантата ù.
– Чуй много добре какво ще ти кажа – вметна тя, – защото ти говоря буквално. Само през трупа ми! Мислиш, че ме е страх от теб ли? Аз преживях бомбардировките във Вашингтон. Отразявала съм всеки по-голям градски бунт, включително онзи в Атланта, по време на който убиха оператора и годеника ми. Така че, давай! Пробвай се, тъпако!
– Добре, сладурче! – отвърна ù Коул. – Задръж си фотоапарата. Нека нежната светлина от дигиталния ти екран да ти прави компания, след като те заключим в новата ти стая и изхвърлим ключа.
– Това е...
Лиъм протегна ръка, за да я спре. Въпреки това жената не отстъпи назад, а абаносовата ù кожа не изгуби розовия си оттенък.
– Прав си – намеси се той. – Зад гърба ти открих как да се свържа с Разпространение. Срещнах се с Алис и екипа ù, но след като открих Оливия и Брет, на които казах да не идват, докато не съм сигурен, че пребиваването им тук ще им гарантира по-малък шанс да бъдат убити от оцеляването им сами в пустошта. За да докажа историята си на Разпространение, свалих файловете на флашка. Не съм им пращал нищо. И знаеш ли защо направих всичките тези неща? Защото независимо от онова, което каза в Лос Анджелис, това е всичко друго, но не и демокрация, да не говорим пък за ново начало! Ти не обръщаш внимание на ничии други идеи, освен на своите, и нито веднъж не си се постарал да вникнеш в това, което се опитвам да ти кажа. При това, въпреки че не знаеш нищо за нашия живот и за онова, през което сме преминали. Ти обичаш да се биеш, но някои от нас не харесват това.
– Това не е най-добрият ти аргумент – отбеляза Коул, като направи жест към екипа, – като се има предвид фактът, че нещата днес се развиха доста добре.
– Той казва истината – намеси се и Алис. – Самите ние никога нямаше да поискаме от него да рискува и да изпрати файловете по електронен път. Той само ни донесе отпечатани листове, при това съвсем малко – колкото да докаже обвързаността си с Лигата, или каквото там се наричате сега.