Не знам как се случи – просто зрението ми се замъгли. Когато то най-после се изчисти, се оказах в офиса на Албан, без какъвто и да е спомен за това как се бях озовала тук. Щом се обърнах, видях пред вратата две фигури, стоящи рамо до рамо, с огледални изражения на загриженост. Те като че ли си предаваха цял разговор чрез един-единствен поглед.
– Е... – започна Вида. – Какво пропуснахме?
Седемнайсета глава
– Кога се прибрахте? – въпросът се отрази в стените на тунела, докато Вида, Дунди, новоприсъединилият се Коул и аз вървяхме към бара. – Защо не ни информирахте, че сте толкова близо? Нали Лилиан е с вас?
– О, да! С нас е – увери ни Дунди, а погледът му се премести към Вида. – Имаме и обяснение за това, че не се обадихме.
Тя се намуси и скръсти ръце пред гърдите си.
– Беше злополука!
– Ама, разбира се – той нежно избута очилата на носа си. – Телефонът с предплатена карта, който бяхме взели, злополучно падна извън колата и някой злополучно мина назад през него. Защото този някой малко бързаше, тъй като току-що злополучно бе разбудил интереса на група преследвачи, край които се бяхме озовали, след като тя злополучно бе използвала способностите си, за да премести една улична лампа встрани от пътя, след като съвсем злополучно се бе ударила в нея, давайки на заден.
– Някои по-добре да си затворят устата, преди злополучно да набия един юмрук в зъбите им. – Тя го цапардоса по рамото и жестът бе почти... игрив.
– Да си затвори устата, юмрук в зъбите му.
– Вярно ли? Урок по граматика ли ще имаме?
Докато се катерехме по стълбата, оставих Коул да обясни какво се бе случило по време на нападението над Оазис. Аз се чувствах все още твърде наранена, за да мога да изразя това, което исках да кажа, а и още по-зле – тежестта в черепа ми ме караше да се усещам, все едно бях хваната в капан под водата. Не можех да погледна Дунди в очите, независимо от всички начини, по които той се стараеше да привлече вниманието ми. Лиъм щеше да му разкаже цялата история и той щеше да заеме позицията на приятеля си, а аз просто не можех. Не можех да се занимавам с нищо, което не бе директно свързано с Лилиан Грей или Търмънд.
Вида ни изведе и четиримата от задната стая на бара и ни насочи към основната зала. Всичко бе заковано с дъски, а полезните неща като чинии и чаши бяха свалени долу в Ранчото. Сенките бяха толкова всеобхватни, че почти пропуснах дребния силует, който трепереше в сепарето в задния край.
Тя бе облечена с дънки, които очевидно ù бяха прекалено големи, както и с риза с копчета, която най-вероятно бе принадлежала на някой мъж. Цялата ù руса коса бе събрана под бейзболна шапка на „Атланта Брейвс“. Възприемаше заобикалящата я действителност със смъртоносна тишина. Бе напрегната и оглеждаше околността. Суровостта в очите ù, позата ù – те живееха в сина ù. Самата гледка ме накара да застина намясто и превърна кръвта ми в лед. Винаги си бях мислила, че Кланси физически прилича на баща си, но детайлите – потропването на пръста ù по скръстените ù ръце... Тя не каза нито дума, но въпреки всичко аз чух гласа ù – ехо на това, което бях уловила в ума на сина ù. Кланси, мой сладък Кланси...
Поех си въздух рязко.
– Не я държаха в Щаба в Канзас – осведоми ни Вида. – Тя беше в една от по-малките сгради в охранявания периметър. Разбрахме как да я намерим благодарение на прихванат по радиостанция разговор между агентите, които обсъждаха какви уговорки трябва да се направят, за да я заменят за тези, които бяха арестувани от хората на Грей – те са задържали агентите живи, и то изрично с целта да си я върнат. Така че ти грешеше, умнико – информира тя Коул. – Надявам се всичко това да си заслужава, защото сега можех да съм тук с Кейт, а не с онази откачалка ей там.
Коул кимна и направи крачка напред, приближавайки жената с изключително внимание и предпазливост, както би действал с уплашено животно.
– Здравейте, доктор Грей. Тук сте в безопасност.
Тя или не го разбра, или не я интересуваше. Бутайки ръката му от себе си, тя се обърна и се втурна към вратата. Начинът, по който удряше с юмруци по старото дърво, ме караше да се чувствам, сякаш собствените ми ръце ме болят.