– От коментарите, които прочетох в различни месидж бордове, изглежда така, сякаш два от големите вестници са се заели с историята. Когато се сетих да прегледам и телевизионните новини обаче, група хора от правителството вече го анализираха и отбелязваха неща, които според тях определят репортажа като фалшив. Знаеш ли, че разпространиха и списък с децата? Индивидуални снимки на всеки, както и какво са вършели родителите им за Федералната коалиция.
– Не знаех – казах аз и стиснах зъби. – Коул видя ли това?
– Да. По-рано беше тук и го гледа с мен – обясни Нико. – Предполагам, че сега се радват и се поздравяват за стореното. Но истината е, че не остана дълго. Едва двайсет минути, след като го качиха, и Грей разчисти интернет пространството. Не само това, но и няколко хостинг компании бяха извадени офлайн. Коментарите по форумите, например виж този. – Той посочи към обозначението на часа и датата. – От рано тази сутрин, когато новините се разчуха.
Мнението гласеше:
Това е отвратително – всичките ли са такива?
– А два часа по-късно – допълни Нико – тонът на коментарите се промени.
Това трябва да е измама. Всичко пасва прекалено добре. И аз бих могъл да го заснема в двора си с няколко актьори.
Мнението под това пък гласеше:
Тогава как са получили снимките на децата? Стари снимки от фотобанки ли? Или от стари филми?
Ти не си ли чувал за Фотошоп?
– Много от хората не вярват, че това е истинско – обясни ми Нико. – Част от проблема е, че те, по-скоро ние, нямаме име или идентичност като група. Не можем да поемем отговорност за това и после да го потвърдим с друга информация. Разпространение са известни с обстоятелството, че лансират информация, която вече е била разпространена от трети страни. Оттам идва и името им. А дори и те не са имали достатъчно големи новини, че да се ползват с доверието на населението.
– Поне хората са видели снимките – добавих аз. Както и да го представяше Нико, това все пак си беше малка победа. Защото сега, който и да си помислеше за лагерите, първото нещо, което щеше да изниква в ума му, бяха тези снимки.
– Това няма да затвори Търмънд – отбеляза Нико, а тъмните му очи проблясваха. – Вярвам в нашия план. Той е единствената ни възможност.
– Благодаря ти, Нико – отвърнах аз и стиснах рамото му. – Кажи ми, ако има нещо ново, моля те.
Той кимна и пак се обърна към компютъра си, а пръстите му залетяха по клавиатурата. Аз се изправих и тръгнах назад към Дунди, който стоеше малко встрани от компютъра на Нико и имаше изражението на човек, който се преструва, че не е слушал, докато всъщност бе чул всичко.
– Изненадана съм, че не работиш в гаража – казах му аз и седнах на празното място до него.
– Нямам никаква идея какво точно се опитваш да ми намекнеш с това – отговори той, макар че вече ми беше ясно, че си бе изградил цялостна представа за ситуацията. Или поне бе чул мнението на Лиъм за онова, което се бе случило.
– Убедена съм в това – продължих аз, – но ако искаш да бъдеш там... Ще разбера, ако избереш страната на Лиъм. Всички други го направиха.
Дори и Зу. Дори и Зу.
Ръцете му удариха върху бюрото.
– Има само една страна. И това е страната на приятелството, доверието и обичта. Именно на тази страна трябва да бъдат всички. И отказвам да призная, че може да съществува каквато и да е друга. Разбираш ли?
Премигнах.
– Да.
– Макар че – продължи Дунди – съм склонен, като съосновател на Екип Реалност, да си мисля, че гаражът е прекалено идеалистичен по отношение на представите им за това как ще се развият нещата за тях, както се видя и от дискусията ви с Нико.
– Какво мисли Вида по въпроса? – попитах го аз.
– В момента Ви е долу във фитнеса – осведоми ме той. – Не е в гаража. А тя по природа е склонна да последва онази страна, която включва пистолети и експлозии.
Кимнах, а след това посочих книгите. Сега, когато бях по-близо, можех да видя, че май всичките бяха медицински текстове.
– Да не се опитваш да разбереш какъв е проблемът с доктор Грей?
– Да – отвърна той. – Ти имаш ли прогрес на този фронт?
Посрещнах слабата му усмивка с една от своите.
– Толкова е странно – започнах обяснението си аз. – Когато се опитах да проникна в съзнанието ù, докато беше будна, всичко в него препускаше – ужасно наситени цветове и звуци, както и образи, които се движеха изключително бързо. Но щом се пробвах да го направя отново, след като вече бе заспала, спомените бяха истински. Смислени, пълни.