Бях сама в компютърната зала с Вида и ù разказвах за краткия разговор, който бях имала с Кейт, когато лицето на Зу изненадващо се появи в предаването на живо по новинарския канал, който Нико ни бе настроил.
Аз седях с колене, допрени до гърдите си, и правех каквото можех, за да отговоря на всичките ù въпроси, които сякаш бяха все вариация на един-единствен: „Но тя е наред, нали?“. Очите ми бяха останали застопорени в екрана, очаквайки някакви извънредни новини от Канзас, така че, когато зърнах Зу, така бързо си свалих краката на пода, че столът подскочи напред заедно с мен.
– Включи отново звука – помолих аз.
– ... още материали бяха пуснати днес от източници, свързани със скандала с рехабилитационния лагер, който тресе новооткрития Вашингтон. Тази вечер Разпространение изпратиха серия от клипове с предполагаемите деца, които бяха освободени от Невада. Нека погледнем...
Не знам дали това бе дело на новинарската мрежа, или на умната Алис, която бе монтирала материала така, че първоначалните му секунди да са запълнени с представяне на всяко от десетте деца, които се бяха съгласили да бъдат интервюирани.
– Зак... Аз съм на седемнайсет.
– Казвам се Кайли и съм на шестнайсет.
Един след друг, докато в края на клипа се появи и Зу. Имаше кадри от интервюто ù по-късно. Сега обаче тя само се представяше. Веднага след това видеото тръгна и тя започна да описва как родителите ù я бяха оставили в училище. Всяко от децата разказа своята версия за това как са избягали от СОП, от родителите си, от света.
Притиснах ръка към устата си и погледнах да преценя реакцията на Вида. Тя отпи глътка от бутилката си с вода и удари с длан капачката, за да я затвори отново.
– Доста са бързи в натискането на спусъка, признавам им го! – каза тя. – Но, сладурче, знаеш, че иначе съм с теб. Това е супер за подръпване на малко сърдечни струни, но колко ли задници ще вдигнем от кушетките? Какво ще успеем да постигнем с това? Те имат нужда от нашата информация. Но тук има прекалено много надежда и не достатъчно стратегия.
– Макар че те се оказаха прави – казах аз, чувствайки се странно куха отвътре. – Имахме необходимост от нещо подобно, трябва да разкрием истината на обществото, така че, когато децата наистина излязат, те да бъдат приети. А това е добро. – Инстинктът на Лиъм се бе оказал правилен.
– Това, че те са прави, не означава, че ти грешиш, сладурче – отвърна тя, докато намаляваше звука. – Чарли бе прав. Вие, малоумници, се разпаднахте тук, докато ни нямаше да ви нареждаме какво да правите.
Новинарката – наперена руса жена с тъмночервен костюм – се появи обратно на екрана, но почти моментално бе свалена оттам заради снимка, изпратена от зрител. В центъра на нещо, което от програмата идентифицираха като „Таймс Скуеър“ в Ню Йорк, лицето на Зу грееше от три билборда, и то в рязък контраст с тъмните билбордове наоколо – онези, които не бяха осветявани от години. Това бе разбиваща сърцето снимка – дори без да познаваш момичето или контекста на интервюто, от което бе взет кадърът с нея, той те пробождаше и привличаше вниманието ти. Думите
ОБЩЕСТВЕН ВРАГ, ВЪЗРАСТ 13
присветваха над снимката – перфектно калибрирано парче емоционална манипулация.
– Къде е Дунди? – поинтересувах се аз.
Вида започна да маха етикета от бутилката си с вода.
– Попитах Коул дали нашето момче може да използва една от празните стаи на старшите агенти, за да си направи... стационар или нещо подобно... Център за бърза помощ. Място, на което да сложи всичките си медицински боклуци и книгите, които разхожда навсякъде като скапан зубрач. Та там е и си разпределя бурканчетата с памучни тампони и клечки за уши.
– Ще вземеш да ме разнежиш, Ви – казах аз. – Това е почти сладко...
Светлината от екрана се смени автоматично от електриковото синьо и бяло на новинарския канал в мигащо червено, което удави дори цвета на косата на Вида.
– О, по дяволите!
Сградата бе почти неразпознаваема, но думите, които вървяха отдолу, бяха достатъчно ясни:
УНИЩОЖЕН Е ЩАБЪТ НА ДЕТСКАТА ЛИГА.
– ... предаваме на живо от Колби, Канзас. Представители на правителството потвърдиха, че дронове са били използвани, за да атакуват склад, в който се предполага, че са се подслонявали останалите бойци от Детската лига. Рано тази сутрин към пресата бяха изпратени фалшиви фотографии и документи, а организацията претендира, че...
Не останах, за да чуя остатъка. Ако бяха изпратили дронове в Колби, значи, това, което виждахме, в действителност бе Щабът в Канзас и всички агенти – освен ако не го бяха напуснали по-рано през деня – вече бяха умрели.