– Да – потвърдих аз, усещайки как гръбнакът ми се стяга от решимост. – Изпълнимо е.
Събрахме се в гаража два часа по-късно. Седнахме в кръг около белия лунен полумесец, нарисуван върху пода. Бях сложила столове за Коул, сенатор Круз и доктор Грей, така че да могат да седнат, докато вървеше обсъждането, но Коул се приближи до мен с друг стол, постави го вдясно от неговия и леко ме бутна да се настаня в него. Хвърлих му бегъл поглед, опитвайки се да разбера как бе протекъл разговорът, но изражението му бе напълно неразгадаемо.
Лиъм, от друга страна, изглеждаше така, сякаш току-що бе слязъл от буреносен облак. Чувствах очите му върху себе си през цялото време, но не бях достатъчно смела, за да се опитам да срещна погледа му.
– И така, както виждате, тази вечер имаме нов гост – започна Коул, със скръстени ръце и уверена стойка. – Тя е ученият, който е ръководил търсенето на лечението, и сега е тук, за да ви обясни причината за ОМИН, както и какво точно е възможното лечение.
Шепотът замря толкова бързо, че бях сигурна, че можехме да чуем, ако някоя кола се взривеше в радиус от поне сто и шейсет километра.
Лилиан заглади невидими гънки по спортните си панталони и започна да се изправя от стола си, след което си промени мнението и седна обратно. Някои от най-големите деца вероятно я бяха познали от стари новинарски емисии, но повечето... Те просто я гледаха със страхопочитание, напълно забравили за фамилното ù име. Aлис, от друга страна, бе друга история. Видях точния момент, в който съзнанието ù направи връзката.
– Здравейте! – Поемайки си дълбоко дъх, тя се обърна към Коул и попита: – Откъде да започна?
– Започнете с причината и завършете с лечението – отговори той.
– А. Добре. В началото... когато острата младежка идиопатична невродегенерация – ОМИН – бе призната за пръв път, общото предположение беше, че това е някакъв вид вирус, чието проявление е по-изразено и смъртоносно сред децата, отколкото при възрастните. Но от научната общност бързо бе доказано, че това е невярно, тъй като случаите извън Съединените щати се оказаха доста редки или много леки в сравнение с нашите. След няколко години на изследвания... „Леда Корп“ приключи своите експерименти и потвърди това, което някои, включително и аз самата, от доста време смятахме, че е причинителят на болестта.
Наведох се напред в стола си, а сърцето ми блъскаше в гърдите ми. Прехапах устни.
– Преди близо тридесет години е имало опити... всъщност няколко... да се застраши сигурността на нацията. Тези биотерористични нападения били извършени от врагове на Съединените щати и се изразявали във вмешателство в нашите посеви и водоизточници.
Лиъм стоеше в периферията на групата, в непосредствена близост до Алис. Той наблюдаваше доктор Грей през екрана на фотоапарата, но чувайки това, погледна нагоре стреснато. Аз се преместих нетърпеливо, изчаквайки я да продължи. От години имаше теории за това, че ОМИН е резултат от терористична атака. Това не беше нова информация.
– Президентът по това време, не моят... не президентът Грей, подписал тайна заповед за започването на разработка на химическо вещество, което да противодейства и да унищожи редица отрови, бактерии и лекарства, които биха могли да бъдат добавени към водоизточниците ни. „Леда Корп“ разработили и разпространили химикал, наречен Вещество Амброзия, който бил сложен в пречиствателните водни съоръжения.
Потърках челото си с ръка, борейки се с начина, по който зрението ми започваше да се размазва.
– А това вещество дали е било тествано как взаимодейства с обичайните минерали и съединения, намиращи се във водата? – попита сенатор Круз, която бе побеляла от гняв.
Доктор Грей кимна.
– Да, имало е рутинно тестване. Участниците са подписали железни договори за конфиденциалност и са били щедро възнаградени. Изследвали са деца, възрастни, животни. Дори бременни жени, от които всички родили бебета без каквито и да е усложнения или аномалии. В интерес на истината, тези изследователи са били обект на такъв натиск от страна на правителството бързо да изпълнят програмата, че не са били в състояние да изучат дългосрочните ефекти от веществото.