„Те са ни отровили. – Устните ми се свиха от отвращение. Наложи се да се захвана от двете страни на стола си, за да остана на него. – Те са ни отровили, след което са ни поставили под ключ заради тяхна грешка.“
Коул се надигна от мястото си и започна да крачи напред-назад. Главата му беше наведена. Слушаше.
– Скорошното проучване на „Леда“ заключи, че Веществото Амброзия е това, което ние наричаме тератоген. Това означава... Означава, че жените, които, без да знаят, са пили третираната вода, несъзнателно са поели химикала в телата си и той е въздействал върху мозъчните клетки на децата в утробата им. Моето разбиране за техния доклад е, че тези мутации са останали латентни в детския... във вашия мозък, докато не сте достигнали възрастта на пубертета – около осем, девет, десет, единадесет години. И промяната в нивата на хормоните ви и химията на мозъка ви са дали начален тласък на мутацията.
– Защо толкова много са измрели? – Ръката на Коул рязко потрепна встрани.
– Тези майки са приели по-високи количества от химикала или пък е имало някакъв трети, неуточнен фактор от околната среда. – Тя разказваше всичко толкова студено и стерилно, с такова професионално безпристрастие, че отново ме разгневи.
„Та това се е случило и на теб. Защо не си бясна? Защо не си разстроена?“
Оливия се изправи на крака. Доктор Грей потрепна при вида на обезобразеното ù лице, преди да успее да се прикрие.
– Как обяснявате различните ни способности? Защо всеки от нас може да прави различни неща?
– Общоприетата хипотеза е, че всичко е обвързано с гените ви – индивидуалната химия на мозъка и върху кои неврални пътища ще бъде въздействано в момента на промяната.
– Този химикал все още ли е във водата ни?
Доктор Грей се поколеба достатъчно дълго, че да разберем отговора още преди да си бе отворила устата.
– Да. Макар че сега, когато „Леда“ потвърдиха, че вината е на Веществото Амброзия, бих допуснала, че те най-вероятно планират да пуснат във водоизточниците някакъв неутрализиращ химикал, като, естествено, ще започнат от големите градове. Но като гледам колко много жени и малки деца са погълнали тази замърсена вода, може би ще трябва да минат едно или две цели поколения, преди да започнем да виждаме деца без тази мутация.
Поколения. Не просто месеци или години. Поколения. Притиснах лице в ръце и си поех дълбоко въздух.
– Ако това обяснява какво се е случило – намеси се Коул, – какъв е вашият метод за лечението му?
Доктор Грей промени позата си и леко се отпусна. Това бе нейната територия и тя очевидно се чувстваше по-спокойно, след като бе преминала границата.
– От известно време насам научната общественост знае, че в най-общи линии вашите псионични способности се пораждат от изместването на естествения поток на електричество в мозъка ви. Или по-точно казано – в засилването му. Когато дете, класифицирано като Оранжево, манипулира електрическия поток на мозъка на някой друг човек и бърника из обичайните системи и процеси – това с нищо не се различава от начина, по който дете, класифицирано като Жълто, действа в по-голям външен мащаб, контролирайки електрическия поток в машина или енергийна мрежа. И така нататък. Всичко, включително и ние, се състои от частици и тези частици имат електрически заряд.
Независимо от това дали някой от нас я разбираше, тя продължи:
– Лечението не е под формата на нещо, което се пие цял живот. То по-скоро управлява способностите, отколкото да ги лекува.
Сърцето в гърдите ми замря. Зърнах лицето на Кланси, докато ми бе казвал точно това, но аз го бях отхвърлила, защото... Защото той лъжеше през цялото време, защото истинското лечение трябваше да може да унищожи изцяло мутацията.
– Това е операция, по време на която нещо, наречено дълбок мозъчен стимулатор – нещо като мозъчен пейсмейкър, ако щете, – се имплантира. Мястото, на което се внедрява, зависи главно от способностите, но стимулаторът – във всички случаи – сам освобождава свой собствен електрически заряд. Той регулира абнормалния поток и го превръща в такъв, който е характерен за всеки типичен човек.
– Той по-скоро неутрализира способностите – разясни Коул, – отколкото да ги премахва.
– Да, именно.
– И тази процедура може да се извърши безопасно? – попита Алис. – Вие правили ли сте я?
– Да – потвърди тя. – Успешно я извърших на едно дете.
– Едно не е точно рекорд по успеваемост, докторе – изтъкна Коул. – Една операция не може да ни даде никакви вероятности за успех.