Тя просто вдигна ръцете си и додаде:
– Нямаше време за повече от това. Съжалявам.
– И идеята е да... – Почти не можех да изрека въпроса си. Усещах се смазана, задавена от гняв. – Та идеята да не беше на всяко дете, което се роди, да се направи тази процедура, за да се попречи то да умре или да се промени? На каква възраст?
– Около седем години – отвърна Лилиан. – Само че може да се наложи да се осъществява регулярна поддръжка.
Това породи шепот от смущение от страна на децата, които сякаш най-после се събуждаха от вцепеняващата си замаяност.
– Какви са следващите ни стъпки? – попита Алис, позиционирайки фотоапарата си на ново място. – Всичко това е невероятно, но ние нямаме категорични доказателства за това че Веществото Аброзия се добавя към водата. „Леда“ бързо затвориха програмата си за изследване. Никой от Зелените не стигна до никаква информация.
– Какво ще е достатъчно доказателство за вас? – попита доктор Грей.
На Алис не ù се наложи да мисли дълго.
– Някакъв вид документация, която го показва като част от третиращата смес.
– Можем да идем до близки пречиствателни съоръжения – предложи Лиъм. – Да проникнем с взлом, да вземем фотографии, да се опитаме да намерим информация на хартия или на компютрите им.
– Това може да се случи – съгласи се Алис с блестящи очи. – Струва ми се, че ще трябва да влезем поне в пет-шест, в случай че някои от тях се окажат неработещи. Освен това трябва да са в различни щати, за да сме сигурни, че не е било ограничено само в Калифорния. Имаме ли достатъчно бензин, за да изпълним това?
– Чакайте... Чакайте... – намеси се Коул. – Приоритетът ни сега би следвало да е да сме невидими, да усъвършенстваме атаката си над Търмънд и да изчакаме пристигането на подкрепленията си. Ако някой въобще излезе, то трябва да е само за да събере повече човешка сила за битката.
– Подкрепления? – повтори Лиъм, ръмжейки.
Коул повдигна вежди.
– Ах, ти, копеле! – извика Лиъм. – Хари? Поискал си от Хари да се бие?
– Той сам предложи. Той и отрядът му от четирийсет бивши военни момчета и момичета с нетърпение очакват да свършат своята част. – Коул се обърна, за да адресира думите си към децата. – Противно на това, което той ви казва, аз никога не бих помолил някого да се бие, при положение че той не желае това.
– Колко пъти трябва да ти го повторим, за да схванеш каква е реалността? – попита Алис. – Децата не искат никакви битки.
– О, те искат битка – отвърна Коул, като заобиколи кръга, за да застане точно пред нея, – но не желаят на тях самите да им се налага да участват в нея.
– Не. Ние искаме да координираме светкавична медийна война чрез истината – обясни Лиъм. – Да им дадем местонахожденията на лагерите, за които знаем, заедно със списъците на децата, които са там. Ние ще оставим американския народ да се надигне и да тръгне след тях. Това ще предизвика известен хаос, но сега, когато вече имаме информация, че ОМИН не е заразна болест, това увеличава вероятността чужди държави да дойдат като мироопазващи сили. Не е ли така, сенатор Круз?
– Това не е гаранция – отвърна тя. – Но мога да се опитам да поработя по въпроса.
– Вие надценявате интереса на хората към това – казах аз, докато клатех глава, отбелязвайки с известно задоволство, че другите всъщност спряха, за да ме чуят. – Виждала съм прекалено често, че единственият начин, по който ние можем да получим онова, което желаем, единственият начин, посредством който някога ще успеем да се сдобием със свободата си, е – ако сами си я извоюваме. Лагерите притежават сложни системи за сигурност, а Грей е показвал множество пъти, че е готов на всичко, за да си прикрие задника. Кой може да ни гарантира, че в секундата, в която извадите информацията за лагерите, той няма да си го изкара на децата? Да ги използва като заложници, да ги премести, да ги убие, за да прикрие уликите?
Очевидно беше, че по време на цялото планиране ни най-малко не бяха мислили по въпроса. А фактът, че доктор Грей не се опита да ме опровергае, като че ли придаде допълнителна достоверност на възможността.
– Вие не можете просто да разпростаните информацията за Веществото Амброзия. Съжалявам, но не може – потвърди тя. – Силно подценявате масовата психоза, която тази информация ще предизвика сред населението.
– Така е – съгласи се сенатор Круз. – Предпочитам да не наблюдавам как хората започват да се разкъсват един друг за достъп до естествени водни запаси. Но съм съгласна с Алис, че имаме нужда от доказателства; не за обществото, но за нашите чуждестранни съюзници.