Сърцето ми думкаше лудо, докато кимах. Същата тази ръка се провря покрай бедрото ми, нагоре под ризата ми. Чувствах я топла и съвсем на място върху долната част на гърба ми. Затворих очи, когато устните му едва преминаха покрай моите. Докосването му ме караше да се усещам смела. Той избутваше несигурността толкова назад, че тя вече не можеше да ме достигне.
– Първото правило е, че въобще не трябва много да мислиш. Второто е да кажеш, когато искаш да спреш. Третото е, че правиш всичко, което намираш за хубаво. Четвъртото е...
– ... че спираш да говориш – казах аз, мъчейки се слепешком да бутна вратата, за да се затвори – и ме целуваш?
Той все още се подсмихваше, докато ми се подчиняваше. А после и аз започнах да се смея, защото нервите ми се тресяха, защото щастието му бе заразно и защото това тъпо първо правило нямаше абсолютно никакво значение. Лиъм бе единствената мисъл в главата ми. Той бе стотиците диви чувства, които експлодираха в гърдите ми. Той започна да ме целува по-настойчиво и принуди устните ми да се разтворят към неговите. Впуснах се да имитирам движенията на езика му и бях възнаградена с леко ръмжене, изразяващо одобрение.
Нормална. Щастлива. Луда. За него.
Половин час по-късно, след като вече го бях чула да ме вика няколко пъти, докато вървеше по коридора, Коул най-накрая влезе в кухнята и заудря по големия износен хладилник. Това ми даде секунда да се отдръпна от Лиъм и да се съвзема, преди да изляза, за да го посрещна.
– Животното трябва да бъде нахранено – каза Коул, докато пълнеше една картонена чаша с вода. – Или вече напълно го забрави?
И просто така, безтегловната, прекрасна радост се изпари изпод краката ми и аз се приземих с грохот отново в реалността.
– Никога не забравям за Кланси. – Думите ми бяха изострени от раздразнение. – Не трябваше ли да предположа, че ще се погрижиш за него?
– Не, не трябваше – извика Лиъм от килера.
Коул се усмихна.
– Сега ще има убийствено главоболие след всички лекарства, с които го наблъскахме. Хлапето тъкмо бе започнало да се съвзема, когато го обезопасих в малката му клетка. Изглеждаше толкова ядосан и уплашен.
– Добре. Да приключваме с това.
Вместо да ни поведе обратно нагоре, Коул пое по коридора и после надолу към по-ниското ниво, подминавайки няколко спални, преди да достигне до вратата, на която пишеше:
СЪХРАНЯВАНЕ НА ФАЙЛОВЕ.
Той извади малък ключодържател и ми го предаде. Ключалката оказа леко съпротивление, докато вкарвах ключа в нея. Поогледах се наоколо, за да съм сигурна, че никой не ни наблюдаваше, и разтърсих дръжката, за да се уверя, че ще си остане заключена. Вмъкнахме се вътре. Коул се пресегна, за да дръпне шнура за самотната електрическа крушка над главите ни.
Видях прости, практични метални полици, изпълнени с различни кутии и купчини хартия – най-вероятно архивирани файлове от вече проведени Операции, ако можеше да се вярва на лъжата, която бе гравирана на вратата. На пръв поглед бе достатъчно убедително. Очите ми обходиха библиотеката от папки и класьори – всичките прилежно наредени по полиците, – докато Коул се приближаваше към двата стелажа, които бяха прикрепени към задната стена.
– Ето тук – каза той. – Червената кутия. Дръпни я.
Пресегнах се над кутията за писма. Прахът върху капака изглеждаше така, сякаш наскоро е бил обезпокоен от ръце, пресегнали се, за да достигнат до скритото резе, намиращо се върху задната лайсна на полицата. Пръстите ми се свиха около него и го повдигнаха нагоре. Чу се силно, радостно прищракване и цялата полица се завъртя навън към мен. Автоматичното осветление в коридора зад нея се включи и наводни малкия килер със заслепяваща, ултрабяла светлина.
Пътят от празния коридор до още една заключена врата бе кратък. Тук трябваше да вкарам ключа и да набера кода за достъп – 4-0-0-4-0-0-4, – преди вратата да се отвори с хрущене.
– Ще бъда тук – каза тихо Коул. – Ако имаш нужда, викни ме.
Още една част от сделката – той искаше някой винаги да пази гърба ми иззад тази врата, когато идвах да нося храна на малката напаст. Можех да избирам между него, Кейт или Вида, но аз бях добавила и Дунди към списъка, тъй като той неизменно оставаше недостижим за влиянието на Кланси.